Изчисти ме, Боже. Моля те, чисти ме.
Пътят ми пресякоха цинични люде.
Грозно и студено коментираха сърцето ми,
но ти поиска да съм там. И да ги чувам.
Думите им лепнат по душата ми -
болни храчки на мънички хора.
Мъчно ми е, че години минаха
преди да разбера - покварата с Любов
                                         не се лекува.















 

като всяка чиста душа се чувстваш опръскана от чуждата мръсотия даже. Но това е твое себеусещане, миличка, което всъщност не може да се случи. Може ли конската муха да стигне, кацне и оцапа соколът? Не.
Чиста си. А и следите от провокираното в теб ще очисти Бог.
Любовта лекува всичко себеподобно. Ако открие своя искрица. Покварата е неин антидот, така че няма досег. Няма и изцеление в случая.

Стой високо! И не си сама.
Към болните и обладаните - съчувствие. Отдалече.


Гуш, чисто сърце!

Люси. Благодаря ти***

Чувствителните хора винаги се чувстват омърсени, от влачещите ги към калта си, с лъжи и клеветничество, сенки. Но Ели... един миг светлина заличава всяка сянка.
А и колкото по-голям е един човек, толкова по-голяма сянка хвърля.
Просто се отдай на невиждане. :)))
Спогушвам те!

моят миг светлина ме намери скоро, Звездичке. Благодаря ти, благодаря***

Но хвърлената кал по чистите души е като бумеранг и винаги се връща върху лицето на онези, които я разпръскват, за да осъзнаят, ако могат, какво са се опитали да причинят на светещите в мрака на живота.
Един мъдрец е казал:" Сипете своите обиди, злобни твари. Те няма как да стигнат върховете на моето презрение към вас."
Разпръсквай своята светлина и хич да не ти пука от злобата на завистниците, Елинели!

благодарна за подкрепата ти съм, Пламъче.

Да, явно не всичко и не всеки може да се лекува с любов...

се оказва, ВрЪхче. Любовта е избор. В случая - хикснат.

Не съм се замисляла дали покварата не може да се лекува с любов, иска ми се да вярвам, че е възможно. Знам обаче със сигурност, че имунизирана с любов, не можеш да се поквариш - нито да те изпръска чуждата кал. Всичко е в тебе - повярвай си и се обичай повече. Прегръдка, мила Елинели!

за сърдечното на прегръдката ти, Доброта - от душа***

Чак сега го прочетох и мене ме размисли с последната строфа!
За жалост и аз с много празни усилия и страдания съм се опитвал да изллекувам покварата ако не с любов, то с толерантност, търпимост, разбиране... не става...
А дали и Бог се справя?
Ами защо ли праща от време на време по един апокалипсис :-)))

с причина, А`Лекс. Причината не винаги предхожда следствието...