Отблизо губят се детайлите
     и всичко се размива в сива маса.
     Кралицата поднася бузата на краля си,
     а той ръката и държи безстрастно.
     Картината виси в пирона, но
     всяко приближаване я опростява -
     не може да лети балонено,
     когато някой толкова отблизо я познава.
     На стъпка, две далеч от извора
     водата винаги е най студено чиста -
     защото жадният живее повече*, а
     очите сити са и с капка истина.
     Така изречено е малко вън, в страни
     от земното, което днес ни люшва,
     ала стремежът ми да оживявам в стих
     говори  - стигам ли , то съм излишна...
     
     
     
     
     ------------------------
     *пълноценно

от постигната мечта...:)
/личен опит, въпреки усмивката/
Поздрави за дълбокото "вън и встрани" от ежедневното и земното...

В излишност е съвсем достатъчно , Прекрасна ! :)
Много ми хареса виждането ти вън и встрани....
В сам(о)(у)доволствието има всичко , макар и на стъпка - две от извора .
Да ти имам третото око :)

Нещата драстично се променят, когато някой влезе в храма на душата.
Но и най-вярната проверка за любовта ни е, дали остава жива, щом
познаем мрака - толкова по-дълбок, колкото по-ярка е светлината...
Обичаш ли някой, трудно е да останеш на една ръка разстояние...
Затова, когато се умориш, си даваш почивка, за да заредиш батериите ;)

Прегръщам те с цялото си сърце и с много обич! :)

Оптимална дистанция - нито далеч, нито близо, тогава процесите са най-интензивни, както когато гледаш картина.

за стремежа!...

съм имала, Ани, може би затова все още си имам исканки. Вън и встрани ... личното ми спасение:)

срещу всяка достатъчност, когато е приемана като даденост, Светличък Караяни.
Но това не значи, че съм привърженик на самодоволството или пък самоудоволстването. Изобщо не. Стадничкото у мен си обича хората! Нали си спомняш - ако адът са другите, раят са пак те.:)

Това за окото не вярвам да го искаш сериозно. С вродена инсомния е :)

сестрице - искрице! Необходимата сърдечна почивка, изкуството на архивиране на нещата в най кристалния им вид ... Ако човек осъзнава накъде върви не е необходимо да спре, а просто да забави крачица. Прегръщам те с най благодарност, фино фино ушенце:)

Така трябва да е, но ...
Всички сме виждали как малките дечица разглобяват играчките си на съставните им части, защото онова вътре им се струва много важно за виждане. Е, и с по големите деца се случва. Прекрачват границите и после това, което ги е очаровало лежи някъде като изкормена кукла ...

Устремен поздрав и за теб, ВрЪхче! :)

да сме жадни! ;)

газим, Небесност! Остава ли друго, освен да сме жадни ...

За да ги постигнем хубавите неща трябва да ги изстрадаме! Поздрави EL!!!

Погубващ стремеж за вграждане ... в рамката...

към звездите, Топличко сърчице... Привет!

Ето този възхитителен Портрет на Мери ми викна коментарът ти - http://palisandar.blog.bg/tq-i-toi/2009/12/01/portret.446785

Портрет

Купих портрета.

На жената с издължения врат,

широкопола шапка -

навес срещу дъждове,

цигулка, маркираща сърце.

Неориентирана.
В златистото.

Откупих себе си.
За да изхвърля
рамката.

Засветулчи ме това..Благодаря, Сладкопойна!

благодарност - от мен, Мечтателниче! :)