Вятър от топло сърце.
Светла усмивка в душата.
Звукът на Паганини в щурче -
пропит през зеленото на тревата.
Пясък изпод шепичка. Сега.
Шапка в лицето на слънце.
Яркооранжеви очила
онемели в земята по зрънцето и,
дето ще види свят есента
и ароматът му ще омагъосва.
Ще сме забравили мастилената тъга
след скръбната Via Dolorosa.
И щедро направени от Любов
боси в стъпките си искрящо копнежни,
чувствата и думите си ще подарим
на всички идващи след нас -
                           с много нежност.





 

Като всичко, направено от Любов, защото Бог така го е Промислил!

Господ си знае работата. Трябва само да вярваме :)