На тази зима белегът от студ е нож  и предълбокото му, най предателски                                                  ме обезсилва. Не знам как да живея в постоянна нощ и засега се грея в слънце само с мисъл. Към мястото, което е за мен добро сърдечността ми няма как де спре да тича. Ще усмиря предишните си мънички желания -                                                                с любов. Ще се надявам, ще забравя лошото и ще                                                                 обичам.
Това е малко бавничък процес, но в него аз се влагам - цялата. Готовността ми да се примиря с регрес съпоставима е единствено с начало. Съвсем на близо и е светло, и е топлина. И прожужават утринни пчелици сънено. Съвсем на близо една ласкаво уверена ръка   изтрива ме, за да ме нарисува - влюбена.







 

Винаги е "съвсем наблизо" това светлото, доброто, стопленото от човешката обич - въпрос на синхронизация. Но тя не е просто опция от меню "Настройки". Прегръдка, мила Ели!

Но, пък и малко лична наст(р)ойка не вреди, Доброта. И аз теб в прегръщаничка - топличка, благодарна!