Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2014 18:43 - Реколта „Reserve”
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 7909 Коментари: 16 Гласове:
22

Последна промяна: 09.12.2014 18:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  Вече не затваряш  вратите, Дита   разградила си къщата си   зима е от дупката в покрива може да влезе    лошо   объркала си сезоните май   е   далече    виждам не искаш компания   виждам и мъртвата светулка, с която   си закопчала палтото си от облаци     подозирам, че не го сваляш дори нощем,   даже знам, че е така   както знам, че широкото на веселата ти пола   бърше сълзите си в гардероба   такива поли са създадени да отвързват страстта    в погледа  на мъжа,     а тук ти посрещаш само очите на вятъра   донесох ти чай от разковниче   за жалост  ненужното на ръцете ти     оплете с тъгата си  краката ми    и той се разля      ще си тръгвам, Дита   а ти си мълчи   думите рушат      имаш за пиене      виното от минало придава интересен смисъл   на празнотата       кладенецът му пуши зад гърба ти   няма да свърши,     ако случайно стигнеш дъното на бутилката   обърни се назад    и я напълни 



  с прочетеното.   












 
  


Тагове:   off,


Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Поздрави от Родопите!
09.12.2014 19:09
Поздрави от Родопите!
цитирай
2. elineli - Поздрави
09.12.2014 19:32
Писателю - Приятелю благодарничко мъгливо морски!
цитирай
3. marrta - ех, Дита,
09.12.2014 21:52
далече е май, а дъждът разводнява всичко и най-хубавото, което може да се рисува с чай от разковниче, вино и минало е акварел на една забрава
цитирай
4. megg - Една весела пола
09.12.2014 22:55
" бърше сълзите си в гардероба"... една Дита, изгубена в самота. Искам да й прошепна, че има май. И птици. Разковниче има. И вино за бъдеще!
Много ми хареса стихотворението, Моряче, въздишка е всеки стих, красива тъга - всеки образ, картина...
Прегръдка!
цитирай
5. donchevav - Мила Дита, последвай вятъра, той не ...
09.12.2014 23:31
Мила Дита, последвай вятъра, той не само чай от разковниче ще ти донесе, но и облаците в скута ти ще разпилее, и пламъчето на светулката ще разпали, и от разградения дом ще те изведе - а там, навън, знаеш ли, може и май да разцъфти посред зима. И не вярвай на ония, дето ще рекат: „Вятър работа е тая”- опъни плътната на тъжната широка пола от гардероба, излей бутилката минало и я налей с нова любов! Поздрави, Ели!
цитирай
6. elineli - Това ще е
09.12.2014 23:39
една нелесна ех(о) картина, Небесност
цитирай
7. elineli - Благодаря,
09.12.2014 23:40
че повървя с мен по пътя на въздишките, Чудничка Мег.
Увита в шала на прегръдката ти ще заспивам ... май...
цитирай
8. elineli - Вени
09.12.2014 23:49
като се замислиш всичко е"вятър работа", а думите оказва се най ...
Знам, че не е много леканощно, но все пак :

Бекет

все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за

там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
там дога няма да е хот
какъвто е да е размера

там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея

ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно

там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне

когато се завърна във
наоколо ще бъде много
ще се увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го

защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем

защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват

Макс Коен
http://ugupu-max.blogspot.com/
цитирай
9. sestra - Знам.
10.12.2014 18:55
Но не знам защо се надявам на мига, в който няма да се обърна за следващата бутилка.
цитирай
10. elineli - Това
10.12.2014 19:23
няма как да стане, сестричке. Пристрастени към собствената си болка сме.

Наистина знаеш.
цитирай
11. makont - "Интересен смисъл на празнотата" - "виното от миналото"!?
11.12.2014 23:31
Може би! Страшно е виното в настоящето, защото изтрива бъдещето. Чая от разковниче е през десет планини в десета, само силните ще го стигнат...но тогава, виждам размятана полата, веселата, светулката в полет и облаците, като дантелена яка, не носят дъжд, а просто украсяват небето. Има, винаги има изход, скрит на дъното на бутилка, последната....
цитирай
12. elineli - ... или
12.12.2014 06:10
тринадесета възможност, която да оправдае причината да си жив, Маичка.



Добро утро, пчелице златна!*
цитирай
13. andromen - ...
16.12.2014 20:50
...вероятно поезията ухае, за този който я познава...
Ароматът на написаното е стръмен и тръпчив, като хубаво вино!
Поздрави.
цитирай
14. dressy - ot
22.12.2014 18:54
9 .12 nasam obmisliam kakuv komentar da ti ostavia....Meisterwerk!

obicham te,ne spirai,Dita!
цитирай
15. elineli - Светличък
23.12.2014 22:05
привет, Андри! С благодаря - че беше тук и отпи от думичките!
цитирай
16. elineli - Ти си,
23.12.2014 22:06
манифик, Куини! И аз теб в love***
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2466707
Постинги: 527
Коментари: 7793
Гласове: 42761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031