Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
09.12.2014 18:43 -
Реколта „Reserve”
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 7978 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2014 18:49
Прочетен: 7978 Коментари: 16 Гласове:
22
Последна промяна: 09.12.2014 18:49
Вече не затваряш вратите, Дита разградила си къщата си зима е от дупката в покрива може да влезе лошо объркала си сезоните май е далече виждам не искаш компания виждам и мъртвата светулка, с която си закопчала палтото си от облаци подозирам, че не го сваляш дори нощем, даже знам, че е така както знам, че широкото на веселата ти пола бърше сълзите си в гардероба такива поли са създадени да отвързват страстта в погледа на мъжа, а тук ти посрещаш само очите на вятъра донесох ти чай от разковниче за жалост ненужното на ръцете ти оплете с тъгата си краката ми и той се разля ще си тръгвам, Дита а ти си мълчи думите рушат имаш за пиене виното от минало придава интересен смисъл на празнотата кладенецът му пуши зад гърба ти няма да свърши, ако случайно стигнеш дъното на бутилката обърни се назад и я напълни
с прочетеното.
Поздрави от Родопите!
цитирайПисателю - Приятелю благодарничко мъгливо морски!
цитирайдалече е май, а дъждът разводнява всичко и най-хубавото, което може да се рисува с чай от разковниче, вино и минало е акварел на една забрава
цитирай" бърше сълзите си в гардероба"... една Дита, изгубена в самота. Искам да й прошепна, че има май. И птици. Разковниче има. И вино за бъдеще!
Много ми хареса стихотворението, Моряче, въздишка е всеки стих, красива тъга - всеки образ, картина...
Прегръдка!
цитирайМного ми хареса стихотворението, Моряче, въздишка е всеки стих, красива тъга - всеки образ, картина...
Прегръдка!
Мила Дита, последвай вятъра, той не само чай от разковниче ще ти донесе, но и облаците в скута ти ще разпилее, и пламъчето на светулката ще разпали, и от разградения дом ще те изведе - а там, навън, знаеш ли, може и май да разцъфти посред зима. И не вярвай на ония, дето ще рекат: „Вятър работа е тая”- опъни плътната на тъжната широка пола от гардероба, излей бутилката минало и я налей с нова любов! Поздрави, Ели!
цитирайедна нелесна ех(о) картина, Небесност
цитирайче повървя с мен по пътя на въздишките, Чудничка Мег.
Увита в шала на прегръдката ти ще заспивам ... май...
цитирайУвита в шала на прегръдката ти ще заспивам ... май...
като се замислиш всичко е"вятър работа", а думите оказва се най ...
Знам, че не е много леканощно, но все пак :
Бекет
все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за
там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
там дога няма да е хот
какъвто е да е размера
там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея
ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно
там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне
когато се завърна във
наоколо ще бъде много
ще се увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го
защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем
защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват
Макс Коен
http://ugupu-max.blogspot.com/
цитирайЗнам, че не е много леканощно, но все пак :
Бекет
все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за
там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
там дога няма да е хот
какъвто е да е размера
там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея
ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно
там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне
когато се завърна във
наоколо ще бъде много
ще се увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го
защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем
защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват
Макс Коен
http://ugupu-max.blogspot.com/
Но не знам защо се надявам на мига, в който няма да се обърна за следващата бутилка.
цитирайняма как да стане, сестричке. Пристрастени към собствената си болка сме.
Наистина знаеш.
цитирайНаистина знаеш.
Може би! Страшно е виното в настоящето, защото изтрива бъдещето. Чая от разковниче е през десет планини в десета, само силните ще го стигнат...но тогава, виждам размятана полата, веселата, светулката в полет и облаците, като дантелена яка, не носят дъжд, а просто украсяват небето. Има, винаги има изход, скрит на дъното на бутилка, последната....
цитирайтринадесета възможност, която да оправдае причината да си жив, Маичка.
Добро утро, пчелице златна!*
цитирайДобро утро, пчелице златна!*
...вероятно поезията ухае, за този който я познава...
Ароматът на написаното е стръмен и тръпчив, като хубаво вино!
Поздрави.
цитирайАроматът на написаното е стръмен и тръпчив, като хубаво вино!
Поздрави.
9 .12 nasam obmisliam kakuv komentar da ti ostavia....Meisterwerk!
obicham te,ne spirai,Dita!
цитирайobicham te,ne spirai,Dita!
привет, Андри! С благодаря - че беше тук и отпи от думичките!
цитирайманифик, Куини! И аз теб в love***
цитирайТърсене
Блогрол