Пак е октомври – леко подострен
  с щипещ по кожата вятър от смях.
  Шари листа, в висините ги носи,
  пее в комините, приканва към грях.
  В свитите длани бележчици пуска -
  насред дъжда потанцувай със мен.
  Весел октомври, тъй топъл на чувства
  слиза в очите ми - дом за небе.
  Радост живее ме като светла молитва -
  може би днес пак ще чуя зова,
  с който сърцето ти към моето литна
  в танцът вълшебен на есента.

Есенна палитра, кадифена нежност и зов за Любов :)

здравей!

мече Ти! Падащи листа над споделеност от искри:)

Синичкото ти прегръщам :)

Пак е октомври!

ти напълни мрежите с много сребърни рибки, Ветре! :)

Но липсва златната! :)

ще дойде, Ветре. Тогава да видиш, как ще ти засвети лодката :)

Пак е октомври – леко подострен
с щипещ по кожата вятър от смях.

На октомври хубавото му е, че е кратък - като всички красиви неща :)

Ех, Елинели, защо нямам твоите очи да видя този вълшебен октомврийски танц:)
Тъжен ми е октомври, пожълтял, оголял, вятърно полудял...
Поздрав!:)

изменчив, Красотичке. Харесвам моментите, в които е бил отражение на мислите ми. Не му се връзвай ... или пък му вържи панделка - да се чуди той ли е или не е ... Прегръдка :)