Стълбата под вечното дърво
гледам и висока ми се струва.
Кратък поглед е до клоните,
                        но в моят ум са сто
стъпала в подножие на остра кула.
На кракът ми гривната с условности тежи.
Дърпа ме, не вдигам стъпка даже.
Ако поема горе - ще ме изгори,
ако остана долу - Бог ще ме накаже.
Да си роден с невидими крила
е малко нетипично за землянин.
Разбирам, че не всяка стълба е
                                    посока към света,
но знам, че коренът е белег постоянен.
И някак се смирявам пред това,
че ще ме заболи да се изтръгна, но си струва
да изкача догоре своят кръст - чак до върха
и като скоча да узная,
                           че умея и да плувам.

Да си роден с невидими крила
е малко нетипично за землянин.

трудно изкачване, Ел

надниквала от горето, Небесност ...
Знаеш, заслужава си всяка мъчна стъпчица! :)

индивидуален си начин :) Успех от мен нагоре и в другите посоки :)

вярно, сестричке. Обикновено го узнаваме при най неочаквани обстоятелства :)
Благодарничката ми усмивка - за пожеланото :)

Всичко толкова добре си казала... че само да помисли всеки трябва и още утре да направи първа стъпка по тази кратка стълба... докато болката от корените на нозете, не затрепти с увереното темпо на крилете...

че изречената вяра в можене е първата крачка, Точице. Нещо като тихичкото, но и всечуто хоп преди скока. Хубаво ми е, че си тук, Любимост.
прегръщаничка - да си имаш :)

Усмихнат ден ти желая!

Желанието за узнаване дарява и криле, и хриле.
Поздрав, Елинели! Прекрасен стих за стълбата!:))

чудничка привечер, Ице! С благодаря :)

така, Красотичке! Едните за мястото, където другите не могат:)
И от мен поздрав - беличък, крилат:)

от корените до върховете и...полетях.
Поздрави!

на упорството и вярата ти, ЩастливчЕ!
Ако ти помаха някой там някъде във високото(дълбокото) да знаеш аз съм :)