На  Дони, от който сигурна съм ще излезе 
                                                                                  страхотен баща.




Човекът, който ме прегърна,
докато падах на емоциите в плен
бе мъничко треперещ, не объркан
на вятъра стоеше прав подобно бор зелен.
Бе още млад и със страха си
делеше се - черупка от яйце.
Изхвърли го от себе си, поръсвайки
пред крачките си вяра и късмет.
А аз емоцийно се срутих -
замръзнало в слана поле.
Ръцете му в прегръдка чуха
изхвърчащото ми сърце.
Стаих тъгата си - тя ме послуша.
Навън излезе само - ти благодаря.
Едно момче на пътя ме спогуши -
все още Хора има по света...

и извисени душевно поетеси като теб - за да не губим вяра. много силно посвещение.

специален Човек, ХармонИ. Възторгна ме, но и мъничко ме смути. Не всеки ден срещам чистички хора, а представяш ли си колко различно щеше да е всичко , ако повечето бяха такива ... :)

черупката на страха - хубаво! И посвещение с огромна стойност :)

от страни е обнадеждаващо до възхит, сестричке.:)

Това с игрите мнооого ми хареса! Към каквото и да посегне човек нужни са ръце :)

:)) ехе, толкова си бързала, бързала ... като пролетта!

и Чудо, Шаренка Птичко Петра! :)

(еж съм, но не казвай ...:)