Вървя по прашния шумен булевард
 с наклонените сервилни дървета
 взирам се невярващо
 в смешните им подстригани глави,
 докато оглушавам за преминаването
 на бързащите потоци людска мисъл,
 която зачерква правенето на добро
 оглушавам 


 
 по желание
        
              след знание
               
                               в съзнание 
 
 вървя,
 но всъщност само така изглеждам

 не избрах каквото се очакваше
 затова, ако случайно те подмина, не се сърди
 подминава те сянката ми
 не аз

 аз отдавна съм доброволец

 при птиците.