Вкусът във който се намирам е устойчив.
Наситеномалинов. Отвъд ум.
Разтапя ме в мелодия на антикварна плоча
и лее от иглата ми щастлив куршум.
Със него ме изстрелва горе -
чета звезди и облетявам пик.
Улучва точно мен сред космоса огромен -
във моето сърце поставя чип.
Маркирана съм!
В седем пожелани цвята!
Извита в котешки доволен гръб!
Представяй си ...
               безсмъртното добро,
което съхрани Земята
               танцува в капчица -
от негова и моя кръв...

 

Красива и чувствена...
Поздрав искрен от мен, Ели!
... без да искам натиснах ,,минус,, съжалявам...

не всякога могат да са дреха на усещането, Ани. Благодарна съм, че вървя с мен по пътя на Чувстването.:)

другото е неважност

прегръдка - топличка :)

Роден от полет и избор; горе - където можеш да четеш звездите! В светличкото!
Такова хубаво усещане, обагрило с вкуса си думите!
Поздрав, Ели! :)

по ръбчето на дъгата, Чудничка Мег!
Приветности и от мен, с пожелание за веселка събота! :)

бъди така в нежност и любов. Много чувствен стих, нежен и истински. Поздрави, Ели!

същност най си личи в удоволстването, Маичка!
Поздрави за теб и твоите две чудноти - от мен и г-н Плюш:)

Поздрави!

приличам ми на изстрелян куршум , който оставя идеална диря към целта си.

Белязана със Сребърна сирА.
Обичам да съм тук! :)

Чудно винолейно . Нямам нужда да чета Хафиз ! :)

чуден извор за малиново вдъхновение в цветовете на Дъгата...
и добра мяарка...Мнооооооооого светло с малинов блясък!

Сърдечната ми благодарност, че хареса писаничката:)

Харесвам ти опашатите мислички! :)

Къщичката ти ми е едно от любимите местенца! :)

Затова сега ще постна Газелите на Хафез - да видят и другите, че не си прав. Усмивк :)


Газели*

С песен и сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!
Вино пий, сърце орлово – пак, и пак, и пак отново!

С хубавица като кукла, взел смолистата й букла,
поседи със чувство ново – пак, и пак, и пак отново!

Радостта ли ще е наша, ако няма пълна чаша
зарад времето сурово – пак, и пак, и пак отново!

Нямам никаква защита от коприната й впита,
от сърцето й готово – пак, и пак, и пак отново!

Ветре! Ако пуснеш корен, разкажи й с шепот морен
от Хафез сърдечно слово – пак, и пак, и пак отново!

Превод : Йордан Милев

Да пълни чашите и да звъни от искане - в сребърно :)

истинска поезия, другата пък - хич:)
"Маркирана съм!
В седем пожелани цвята!
Извита в котешки доволен гръб!"
Това се казва картинка! С малиново в добавка;)
Нздраве!!!***

http://youtu.be/Zj3mKYASycg

И мълчаливка си ми сърце!***
Бла_го_да_ря! :)

По - голяма шегобийка си от мен . Признавам ! :)
И е доказано черно на бяло.

"A wise one won't throw a pearl from sight,
Charmed by the shell whose colours are bright;

The purest love to that one is only known ,
who leaves both worlds for That One alone. "

Не си позволявам да го превеждам. Най - големите тайни трудно се превеждат...

Първият път като го четох нямах подходящи думи. И сега нямам :)

в дълбокото на голямата поезия трябва да е в оригинал, Светличък Караяни! Само така четящия би достигнал дуендето изсвирено с душевният лък на пишещия. Музиката и вкусът след нея дълго, дълго носят аромата на мистичната споделеност - от едната страна с надежда, от другата с благодарност и възторг! :)

от сърце за доброто в думичките, сестричке! Мълчанието тежи в повече, затова е и по трудно за поднасяне:)