Ева беше бяла - пресен сняг.
  Пръстите и - крехко ледноскрежни.
  На гърба си носеше огромен сак
  пълен с страх и щипка нежност.
  Ева беше до очи в вода.
  Давеше се и почти умря във вира.
  От брега един гигант Адам
  викаше - хвърли страха си и ще минеш.
  Тя не чуваше и ослепя.
  Бродът към брега за нея бе невидим.
  Пръстите и неусетно пуснаха страха -
  той потъна в пискащо умиране.
  Вътре в сака нежността се сви.
  Стана на прашинка и намери
  малка дупчица от иглени уши
  пропълзя през нея и застели
  с себе си широката река ...
  Ева плуваше сред листчета
                           от разцъфтели 
                                                 круши.   
  На очите и китарното Благодаря
  стигна до брега и във гърдите
                                            на Адам 
                                               се сгуши ...









 

пазителко на оцелялата нежност! :)

И благодаря!

топличък и в твоята посока, Иви! Ай, че сняг и ледове - време само за спасяване с/на нежност е:)

Аз в Благодаря! Реверансно :)

Чета го отново и пак.

представих си цялата картина с едно затваряне на очи..

огромно количество! Спасителен бряг. Топличко и нежно е при теб, днес. Усмивки!

какво е, сестричке. Наваля върху ми, аз само записвах.:)
Ето ти едно Всичко - да си имаш :)
http://elineli.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/18/vsichko.307168

Човекът - представа си ти!
Падам си по паралелните ти светове - много приличат на моите. :)
прегръщ

ми е очи и хоризонт във всички посоки, Маичка! Ръкавиченко топличко да ти е, напук на фъртуната вън:)

"Вътре в сака нежността се сви.
Стана на прашинка и намери
малка дупчица от иглени уши
пропълзя през нея и застели
с себе си широката река ..."

Силна в нежността си, Адам е на сигурно приютен:***

за разкрита, ТилиНайСпециалничка ЛилИ! ***

Чудя се на другите, че забравят коя съм, а виж - и на мен се случва ... :)

-------------------
за теб - http://www.youtube.com/watch?v=AG4275GID3Y

http://www.youtube.com/watch?v=YVVdLy5jE1s

Благодаря! :)