Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
11.01.2013 23:39 -
Избор
„ ...Не е възможно винаги да сме били толкова празни отвътре.
Със сигурност там е имало нещо, нещо важно и голямо. Защо иначе Бог би оставил
толкова много място в нас?...”
http://www.marcusjunius.blogspot.com/
***
Ужасна липса на криле.
От тихота и безтегловност
дъхът ми къса своето въже
и право в бездната ме рони.
Високото е с връх назад -
далечна приказка за двама.
Отказвам се да дишам -
п
а
д
а
м,
п
а
д
а
м
*
*
*
в мрак.
Без теб избирам
да ме няма.
Със сигурност там е имало нещо, нещо важно и голямо. Защо иначе Бог би оставил
толкова много място в нас?...”
http://www.marcusjunius.blogspot.com/
***
Ужасна липса на криле.
От тихота и безтегловност
дъхът ми къса своето въже
и право в бездната ме рони.
Високото е с връх назад -
далечна приказка за двама.
Отказвам се да дишам -
п
а
д
а
м,
п
а
д
а
м
*
*
*
в мрак.
Без теб избирам
да ме няма.
сдържах се, като си казах, че може да е само стих...
Много тъжно, много болно,миличка...
и как си го написала само?!
Страхотна си!
цитирайМного тъжно, много болно,миличка...
и как си го написала само?!
Страхотна си!
на тази страничка всичко е истина. Но
не искам никой да плаче -
достатъчно е, че аз го правя.
цитирайне искам никой да плаче -
достатъчно е, че аз го правя.
И това ще мине , Прекрасна.
Нали знаеш , че любовта е благотърпелива...:)
цитирайНали знаеш , че любовта е благотърпелива...:)
Да ти е нежно, топло, пухено и светличко, се моля.
цитирайБез криле, с остатъци от корени, без дъх... Избор.
Обичам думите ти!
цитирайОбичам думите ти!
6.
hristo27 -
Чудесно написано!!!
12.01.2013 15:11
12.01.2013 15:11
Чудесно написано!!!
цитирайколкото и да е трудно - дишай.
Даже в невъзможност да са двама,
любовта дихание във нас остава.
цитирайДаже в невъзможност да са двама,
любовта дихание във нас остава.
Светличък Караяни, но докато си в окото му ... сам знаеш трудно за дишане е...
цитирайhttp://vbox7.com/play:9d399dd4
цитирайми е толкова скъпо, Иви ... благодаря
цитирайистини кой знае, защо винаги изглеждат красиво, Ице ...
цитирайи сълзите са Обич - пречистваща ...
цитирайдишай, дишай, дишай...
Падането е лесно, гравитацията винаги ни влече. но ти дишай дори да реже като нож...
цитирайПадането е лесно, гравитацията винаги ни влече. но ти дишай дори да реже като нож...
как болката, наричана любов, обич, привързаност или влюбване, така еднакво силно боли всяко от нас отделните същества, но най-малко сме способни нея да споделяме... не на думи имах предвид и изключвам поезията от думите. А ако сберем заедно тази болка, мисля си, та ние планина ще повдигнем, Ели-нели, как мислиш? :)
цитирайа понякога тя води и много, много навътре в теб...Не и позволявай да те обземе...намери крилете си и
Бъди! С подкрепа за теб...:)
цитирайБъди! С подкрепа за теб...:)
усещане, Красотичке ... само чайка може да го разбере. Благодаря...
цитирайса лична награда от Бог, сестричке. За самостоятелно изживяване са. Мисля, че ако много хора падат на едно и също място в тъгата си ( дано никога не стане ), Земята би простенала под образуването на нова Марианска падина. Енергията на такъв отчаян сбор би разрушила щастието на тези които са във връх, а това ще е много нечестно, нали ...
цитирайс тъгата, Ан. Живея я, а и тя мен. Силата и е истински разрушителна, но и двете знаем - утре ще си отиде тя, не аз ...
цитирайизлиза, че любовта и всичко, което ражда в нас, е най-универсалното и общочовешко чувство, особено в болката. В края си. Или пред огъня. Чудо е. Всеки път неповторима и толкова еднаква.
ПП: Крилете растат. Знаеш ли как някои орли сменят оперението си? Първо намират скала на завет. Сами. Свалят всичко, перо по перо. Сами. До оголване. После чакат да прорастнат отново. През това време не се хранят и са застрашително уязвими. Мръзнат от вятъра, мокрят се от дъжда, слънцето ги опалва. Безпомощни. И каляващи се. И един ден перата са пораснали достатъчно. Но летенето не става изведнъж. Почти като прохождане... Нужно е време, за да свикнат отново да го правят ловко и с лекота...
Не знам защо се раздърдорих. Стихът ти е прекрасен. Ще дишаш. Пак. В светлина.
цитирайПП: Крилете растат. Знаеш ли как някои орли сменят оперението си? Първо намират скала на завет. Сами. Свалят всичко, перо по перо. Сами. До оголване. После чакат да прорастнат отново. През това време не се хранят и са застрашително уязвими. Мръзнат от вятъра, мокрят се от дъжда, слънцето ги опалва. Безпомощни. И каляващи се. И един ден перата са пораснали достатъчно. Но летенето не става изведнъж. Почти като прохождане... Нужно е време, за да свикнат отново да го правят ловко и с лекота...
Не знам защо се раздърдорих. Стихът ти е прекрасен. Ще дишаш. Пак. В светлина.
и всепоглъщащо, светличко чувство, което ни преобръща към добро е, Люси. Не познавам нито един влюбен човек, който да е лош. И съзнателно и несъзнателно се стремим да летим в усещането и, защото по дифолт сме добри (блАгородени), затова и опазването на тази ни същност ни е толкова важно.
----------
Паднаха само няколко перца. Не пречат на полета, но мен и за тях си ме боли ...
цитирай----------
Паднаха само няколко перца. Не пречат на полета, но мен и за тях си ме боли ...
Търсене
Блогрол