Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2013 23:39 - Избор
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 4490 Коментари: 19 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      „ ...Не е възможно винаги да сме били толкова празни отвътре.
      Със сигурност там е имало нещо, нещо важно и голямо. Защо иначе Бог би оставил
      толкова много място в нас?...”
                                                            
                                                        http://www.marcusjunius.blogspot.com/




 
     ***
    
    
    
    Ужасна липса на криле.
   
    От тихота и безтегловност
    дъхът ми къса своето въже
    и право в бездната ме рони.
    Високото е с връх назад -
    далечна приказка  за двама.
    Отказвам се да дишам -
     
      п
          а
      д
         а
             м,    
       п
           а
        д
           а
     м 
    
      *
         *
     *
      в мрак.





    Без теб избирам
   
    да ме няма.





      
      

     


Тагове:   forgive me,


Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anibel - едва не ме разплака...
12.01.2013 00:09
сдържах се, като си казах, че може да е само стих...
Много тъжно, много болно,миличка...
и как си го написала само?!
Страхотна си!
цитирай
2. elineli - Ани,
12.01.2013 00:18
на тази страничка всичко е истина. Но
не искам никой да плаче -
достатъчно е, че аз го правя.
цитирай
3. karaiany - И това ще мине, Прекрасна. Нали з...
12.01.2013 10:42
И това ще мине , Прекрасна.
Нали знаеш , че любовта е благотърпелива...:)
цитирай
4. tirant - Нагоре, нагоре, звезди в очи, а не сълзи ...
12.01.2013 11:47
Да ти е нежно, топло, пухено и светличко, се моля.
цитирай
5. ivana59 - Съ-преживявам, Слънчева...
12.01.2013 11:56
Без криле, с остатъци от корени, без дъх... Избор.
Обичам думите ти!
цитирай
6. hristo27 - Чудесно написано!!!
12.01.2013 15:11
Чудесно написано!!!
цитирай
7. min11hetep - Сестричке-звездичке,
12.01.2013 15:13
колкото и да е трудно - дишай.
Даже в невъзможност да са двама,
любовта дихание във нас остава.
цитирай
8. elineli - И това,
12.01.2013 18:37
Светличък Караяни, но докато си в окото му ... сам знаеш трудно за дишане е...
цитирай
9. elineli - Ти,
12.01.2013 18:38
http://vbox7.com/play:9d399dd4
цитирай
10. elineli - Смелото ти сърце
12.01.2013 18:38
ми е толкова скъпо, Иви ... благодаря
цитирай
11. elineli - Тъжните
12.01.2013 18:39
истини кой знае, защо винаги изглеждат красиво, Ице ...

цитирай
12. elineli - Сестрице - искрице,
12.01.2013 18:40
и сълзите са Обич - пречистваща ...
цитирай
13. monaliza121 - EлиНели,
12.01.2013 21:17
дишай, дишай, дишай...
Падането е лесно, гравитацията винаги ни влече. но ти дишай дори да реже като нож...
цитирай
14. sestra - Удивително е
13.01.2013 20:23
как болката, наричана любов, обич, привързаност или влюбване, така еднакво силно боли всяко от нас отделните същества, но най-малко сме способни нея да споделяме... не на думи имах предвид и изключвам поезията от думите. А ако сберем заедно тази болка, мисля си, та ние планина ще повдигнем, Ели-нели, как мислиш? :)
цитирай
15. ishchel - Понякога от тази болка живота губи цветовете си
14.01.2013 01:16
а понякога тя води и много, много навътре в теб...Не и позволявай да те обземе...намери крилете си и
Бъди! С подкрепа за теб...:)

цитирай
16. elineli - Режещото
14.01.2013 18:48
усещане, Красотичке ... само чайка може да го разбере. Благодаря...
цитирай
17. elineli - Тъгите
14.01.2013 18:52
са лична награда от Бог, сестричке. За самостоятелно изживяване са. Мисля, че ако много хора падат на едно и също място в тъгата си ( дано никога не стане ), Земята би простенала под образуването на нова Марианска падина. Енергията на такъв отчаян сбор би разрушила щастието на тези които са във връх, а това ще е много нечестно, нали ...

цитирай
18. elineli - Не сме си род
14.01.2013 18:55
с тъгата, Ан. Живея я, а и тя мен. Силата и е истински разрушителна, но и двете знаем - утре ще си отиде тя, не аз ...
цитирай
19. blagovestie - а аз не се сдържах...
18.01.2013 07:14
излиза, че любовта и всичко, което ражда в нас, е най-универсалното и общочовешко чувство, особено в болката. В края си. Или пред огъня. Чудо е. Всеки път неповторима и толкова еднаква.

ПП: Крилете растат. Знаеш ли как някои орли сменят оперението си? Първо намират скала на завет. Сами. Свалят всичко, перо по перо. Сами. До оголване. После чакат да прорастнат отново. През това време не се хранят и са застрашително уязвими. Мръзнат от вятъра, мокрят се от дъжда, слънцето ги опалва. Безпомощни. И каляващи се. И един ден перата са пораснали достатъчно. Но летенето не става изведнъж. Почти като прохождане... Нужно е време, за да свикнат отново да го правят ловко и с лекота...

Не знам защо се раздърдорих. Стихът ти е прекрасен. Ще дишаш. Пак. В светлина.
цитирай
20. elineli - Най всеобхватното
19.01.2013 13:06
и всепоглъщащо, светличко чувство, което ни преобръща към добро е, Люси. Не познавам нито един влюбен човек, който да е лош. И съзнателно и несъзнателно се стремим да летим в усещането и, защото по дифолт сме добри (блАгородени), затова и опазването на тази ни същност ни е толкова важно.

----------
Паднаха само няколко перца. Не пречат на полета, но мен и за тях си ме боли ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2468181
Постинги: 527
Коментари: 7793
Гласове: 42761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031