От онзи звездопад си спомням само,
че беше ранен вишнев цвят по тъмна нива.
Разхвърляше чертици ярки вятърът,
а аз ги гледах и не вярвах, че ги има.
Над миглите ми сипеха се парещи -
прилепваха в небесната прегръдка.
Танцуваха - изящни кратки сабички -
и чувах себе си като въздъхвам.
Все още чудя се - нима бях там, 
макар да чух как спря да диша и морето.
Дали се случи... избледнява... да...
звездичката във джоба на сърцето ми...

не всеки може да поеме товара на чуждата болка, която оставя стърнища
след себе си... Тогава ни остава само вярата, че звездата пак ще свети...

Прегръщам те обично!

е невъзможно, водопадна Мин - тъгите са лична награда от Бог...
За топличкото от съпричастие и вяра от душа благодаря, сестрице - искрице!

Медузено- тъжно е това стихо , прекрасна ! :)
За звездната Андромеда са нужни жертви , чиято
светлина пречиства .
Когато морето спира дъха си , дръж сърцето в шепите и се моли .
Всичко е за добро , дори лошото....

По добре жива, поради Персей, отколкото мъртва, поради него ...:)

А морето ... все красота е! Знае как да излитва сърца. Само да можеш да слушаш ...

Прекрасно е!
Синкаво-бяла въздишка...

вторият ми истински звездопад, Иви. Изумително нереален...

Привет, сърчице!

благодаря ти, Елинели!

че чете с добрите очи, ОгАлениче любимо!

Все още чудя се - нима бях там,
макар да чух как спря да диша и морето.
прелест!

Всеки си има звездичка а твоята е щаслива ..... Поздрави от брега на морето EL !!!

С различни вДъхове. Като шепот по мидени черупчици и дребни камъчета, като пълна тишина под облия език на кротък бриз, като равното интервално пляяс развлачило целувките му с брега ... много са вДъховете му, и все красиви ...:)

в сърцето ми, Алекс! Щастлива е, знам, просто понякога забравя да свети ... hugs :)