или

Малко звезден прашец от рамото на търпението


 Повечето тайнствени врати
 си стоят затворени навеки.
 Крият стаи с приказни ъгли
 необхождани от взор човешки.
 В чакане на храбрата ръка
 бравите патината споява.
 Всеки има тайнствена  врата 
 ключ_поисках_я отваря.
 Знам, зад моята не са стени.
 Улица е. За нагоре.
 На крилете ми резервните очи
 със небето и говорят.
 Рея се в глухарчен пух, летя,
 но след сто живота пак се връщам.
 Моята врата такава ме избра -
 с пеперудите си я прегръщам.

Чудесна е вратата ти, небесна... :)

За щастие я ползвам често :)

Знам , че знаеш тайните думички и че в твоята тайна стаичка няма стени . Пеперудено свободна и волна . Хубаво ми е да те гледам в летеж ! :)

ни са толкова големи, че ако знаехме колко точно са, може би щяхме да умрем от смях, Светличък Караяни:) Оказва се летенето не само е безопасно, но и препоръчително. Без страх.

И на мен си ми хубав, но ти си го знаеш! прегръщаничка ти:)

:-)

с усмивка, Стеф :)

Хубаво стихотворение!

Дано не прозвучи леко патетично, но когато стигна до заключена врата, прочитам книга. В 1:3 намирам ключ за вратата. В останалите случай - шперц)))) Май наистина вратите ни избират.

Ели, и аз търся такава врата:)

Поздрави!

за всяка врата си има точно ключе, Уфффче. Раждаме се с него. Това, което придобиваме е желанието да го използваме. Решим ли веднъж, вратата сама ни открива:)

По патетична от мен?!
Разсмиваш ме :)))

мисля, че твоята врата отдавна те е намерила, Спароток! :)

поздрав за хубавия стих!

на гости ... При - каз - ка! :)

Поздрави и успехи!

Но ти го знаеш :))

Нямаш милост !

ми е, че видя звездите, Красиво Парадиращ. Полувъображение са и тази нощ :)

Една от всички съм. Обикновена :)

Сезам отвори се !