Хората говорят разни неща
  често без да ги чувстват
  преструват се на тръпнещи
  заинтересовани, радостни, заядливи
  молят за помощ себеподобни
  или просто крият, че боледуват
  от липса на щастие и неподходяща среда
  присъстват в дълги училищни часове
  в които Бог им преподава смирение
  пред изписана с бели думи черна дъска
  потоци думи уморени от търпение
  да бъдат разбрани
  докато тези които трябва да четат
  мълчаливо свикват с лицемерието си
  преструват се, че разбират
  кимат артистично, а когато
  Господ трие с гъбата
  плачат със сърце и всичките му струни


 
  хората сме малко объркани



 
  мислим се за орли
  забравяме, че врабчето у всеки от нас
  може да плува и в локвичка
  да обича трошичка
  и да спи под крилце
  къде
  по сладко има във Вселената -
  да си сътворен за без бой
  достатъчно е да си спомняш кой
  пише правилата за спазване
 
 понякога имам усещането, че
 чета и за околните
 нищо работа, обаче спазването крие
 някой рискове
 като хронично неразбиране,
 трескаво намиране на решения
 и после ле(ю)лe(e)(я)не  на времето
 което другите пилеят
 какво пък и скъперничеството е красиво
 напомня ми
 колко съм благодарна, че
 мога да дишам като
 това което в действителност съм
 






 
 произведение на Господ.

Великолепие от идеи, внушения, истинни наблюдения и чудесен, топъл, човечен и образен език! Благодаря ти!

в произведенията на Господ, може би има оптималност, Елинели. А думите ти не се нуждаят дори от възхищение днес, този стих ще ме вика отново при теб, дълбочината му е особена.

Сякаш наистина Той ти е диктувал, мила...
Прегръщам те!

Това е най-доброто твое творение, което съм прочел! Невероятно е! Скромно, тихо, нежно, меланхолично...и все пак те кара да се усмихнеш...

Поздрави!

понякога имам усещането, че
чета и за околните
нищо работа, обаче спазването крие
някой рискове
като хронично неразбиране,

Смирението и тишината във всеки...защото наистина сме само едни врабчета,
орли сме в мислите си, но конструкцията ни няма да издържи този висок полет....Хах! Чудничко е, Ел!!!
Знаеш ли, винаги съм се чудела на злите човеци, особено, когато са слабички и дребни, а злобни и лаят като пинчери....Да не би да се мислят за недосегаеми и безсмъртни?! Както казват старите хора - "Нямат ли страх от Бога?".
И това, че човешкият живот се криел под нокът, е една измислица...Толкова е кратък и толкова сме крехки, че не си струва да се ядосваме за ....нищо.
На два пъти се сблъсквам със смъртта, не е страшно, но е една безнадежност от мълчанието и тишината.....Затова, докато сме на тази земя трябва да се уважаваме, като нейни висши живи организми и да се радваме на факта, че можем да ползваме благата и`, че д и ш а м е!

Благодаря, ОгАлениче - че чете с добрите очи. Чувстването не е трудно нещо, просто човек трябва да не забравя как се е родил. Гол :)

Обличаме си исканиците в максимализъм, и като не получим желаното изживяваме трагедии, в които виновните никога не сме ние.
Благодарността ми - човешката :)

прегръдка, Мами :)
Диктовките си ги пиша съвсем старателно. Колко са верни, само Той знае :)

И друг път съм казвала, че нямам представа как е отстрани. Знам обаче със сигурност от собствения си читателски опит, че думичките се възприемат според нагласата. Понякога бива така, че и пишещия и четящия имат еднаква точка на чувстване и тогава се случва разбирането - онова духовно приближаване към другия, което е най вече красота и радост, макар и понякога духът на думите, който го причинил да е горчив. :)

Припознавам себе постоянно, четейки други люде :)

за философ гледай да не е дървен, Цветенце :)
Преди години на погребението на моята учителка, дъщеря и през сълзи се обърна към събралите се да я почетат. Каза - Хора, обичайте се, докато сте живи. Завинаги запомних думите и. Постоянно ми отекват, понякога и при съвсем безобидни поводи.
Знаеш ли, че много време носих в себе си една пластмасова муха - за да ми напомня, че всеки момент е възможно да чуя изплющяването на вестника ... Каква ти недосегаемост. На милостта Му сме ежесекундно.

е твоето откровение, НебЕли

път първо се разписвам наум (с честна небесна!), Небесност и чак тогава показвам думичките. Цун____к!

а ние се самозабравяме .. прекрасен стих и прозрение

така е, ХармонИ ... хубаво е да си врабче!


Извини за късния отговор. Лято е! hugs :)

Красиво откровение, Елинели!:))

топличките думички, сърдечното ми благодаря, Красотичке! :)

откога не съм ти прегръщала белите криле ... Дишай сърчице, красивото винаги ще е повече. цун________к! :)