Целувка на стрелки в дванайсти час.
Извива вятърът злокобен глас
над кулата с изтъркана позлата.
Притваря клепките си и луната,
докато вътре някой пише за дъгата.
Пести до клечица от пламъка си синкав,
и цветовете в буквените бримки
с такава нежност се преплитат,
че той изписал тяхната магия
отплува в сън да ги открие.
И ето, утро розово пристига,
и капчици дъждовни го измиват,
а там над кулата в самото горе
със седем цвята сивото проболи
в дъга извита към небето
усмихват се очите на поета...

Романтична приказка!
Поздрави!

харесва ми

направо готически-романтично:)
И си е такова!

http://www.youtube.com/watch?v=yOaoUx0Mc0Q

приятно ми е, че си ме надникнал. Петъчно топличко споделено нека ти е:)

добре си ми дошла. Благодаря за доброто в думичките :)

каква келтска красота, Диригенте ! Не знам защо ме натъжи, всъщност знам - истинска палитра от чувстване е. Прегръщ

Весела събота и неделя, твори на воля!

Ех, че е хубавоооо.....

отплува в сън да ги открие..."

Такава магична поезия - няколко дни четох, съзерцавах и все не смеех да напиша нищо. В коментарите на sparotok и tili, мисля, е отразена една постигната невъзможност. Романтично-готическа приказка на онова наистина велико, неописуемо и магично-неуловимо, което притежават малцина - поезия!

Благодаря, Жени :)

погледнато от към красивата му страна. Другата е съвсем различна, самотна, но ти и сам знаеш това ... Имай приказка в Днес, Щедрост. Заслужаваш я :)