Не можех да измеря с термометър
това, в което вихрите бушуваха.
Като да пипнеш с пръст комета е,
по скалата озонова - бездумно.
Извиваше ме толкова надясно,
че малко се смущавах от посоката,
ала до рамото ти ми проблясна -
от тази ти страна съм по висока.
Мечтаех да изникна слънчогледова
и в Флорида покълнах в теб на кръгове,
но Лабрадор с целувка ме погледна,
с мъглите ми те награди - за спомен.

хубаво

Wow!

от чудото на слънчогледовата пита:)))

http://www.youtube.com/watch?v=2oQegBHYokE

Поздрав за образите!

Брависимо, Ел!

Мерсички на иглички. Глухарчени :)

За толкова остана вДъх...след вихрите :)

Любителю на златни ябълки. Вярвам всеки би си пожелал такова аутодафе :)Докато ти свиквам на думичките се чувствам пренарисувана. С нови цветове пъстро...пъстро...небеещи в златисто пустини...шареност отблясъчна в шаманските приказки на пЛАМтящ Чудесник . Просто възхитително ! :)

Краси . Вярвам на твоето уау . Прегръщ :)

Ах, как обичам да ми рониш такива златни зрънца, Диригенте ! Мисля си ,че и тази вечер ще ми е хубаво . Продължавам с Болеро :)))

браво!

благодаря:)

хубаво.

географията за нищо я нямаш, начи...:))))))))))

И за теб усмивка. Благодарна. За Дега :)

мен, Лил. Едва ли има много пъти в които да знам къде съм :)))