Хвърли си ризата
после и кожата
гол до душа се съблече.
Всичко зад зъбите
крито, спестявано
сякаш с един дъх изрече.
И се почувства
засрамен, отърсен,
лек и замаян, различен.
От огледалото
гледаше истина
с мека усмивка - човечен...

Много ми хареса! Поздравления!:)))

Прочетох някъде думичките -"Не можеш да се чувстваш отговорен за абсолютно всичко през цялото време.Това все пак е моя работа.Господ".За съжаление не знам кой е източника, и затова не посмях да ги сложа като лого.Но, мисля верни са.Да :)

Поздрави от Родопите, приятелко!

е толкова трудно да устоиш на желанието да строшиш това огледало и да пратиш...някой:( да поздрави дяволите...тежко е бреме това зад зъбите...,

и сега си неустоимо точна, пестелива на думи, но пространнопъстра на послания...

чудопрошептяващо,

за теб, Приятелю-Писателю :)

Да си го поглеждаме честичко е, да се виждаме земно чудесни, с все тъгите и камбанната си радост.Боли това зад зъбите, затова нека е навън да го вДъхват хубости и кой знае може би пък всички дяволи да изберат да се казват Джо Блек.Прегръщам те,ъгълче топлинка си ми, Обично:)

Колкото и тежка да е понякога...

Прегръдка за теб, морско момиче :)

Особено, ако зад всичко изречено е красива и жива и бяла.И аз теб в прегръдка,Топлосърдечие Чудно :)

Но така човек става много уязвим, дори прекалено...

колко малко ни трябва понякога ...за да сме човечни
усмивката ми също е полярна, но не и студена :)

твоят коментар,Благовестие:)Уязвим за кого?За Господ сме уязвими ежесекундно.За човеците?...нали и те са човеци:)Мисля, никога не се знае коя ръка ще изтрие разстоянието и ще погали сърцето :)

не бих помислила друго,птИце :)Имай моята, сърдечна, за читанка.За мен си е изворче прохладно :)

уязвим за всичко - пред самият себе си - да се види оголен, да не хареса това, което вижда или което виждат другите в него; уязвим за другите, които по-често надраскват повърхността му и по-рядко погалват или докосват с разбиране; уязвим за света, защото той е различен и често чужд. Затова е това брониране и слагане на защитни маски.
Не съм за тях - да си кажа веднага. Старая се да нямам.
Просто трябва да сме готови - сваляйки ризите и поглеждайки огледалото - да понасяме и чуждите погледи (и не само).
Хубава вечер! :))

мен лично би ми било приятно, ако щрауса види възторга, с който разглеждам яйцето му...
Весело интересна и за теб,Благост:)

Красив финал на красив стих.

От няма и 50 метра по диагонал :)

По навик бързо се изнизва ,
играе роля на неискан ,
а само неговата риза ,
на стола хвърлена е истина .

Пре-пре-прегръдка, Любимост моя :)Иска ми се да вярвам, че Лондон ти влияе добре:)Как ти се зарадвах, ако знаеш.Липсваш.Надниквай отвреме навреме.Цун____к!:)))))

Колко лесно и колко трудно е да бъдеш просто човечен!:)
Поздрави за стиха!:)

затова Бог ни е дал цял един живот-да се научим.Усмивка за теб, Благословеност.Синичко вятърна.Слънчева:)

страхотно си го написала. Макар и не винаги съблеченият до душа да изглежда човечен. Често може да се уплашим от видяното в хората, дори и в себе си. Но за теб няма такава опасност. Ти може и с три ката кожуси + противогаз на лицето да се погледнеш в огледалото и пак ще се отрази в него това твое "човечен".

че не бих се уплашила от никой човек.Нали сме по Негов образ и подобие, Влади...А за другото-благодаря.Че гледаш с добрите очи :)