3-те велики движещи сили

Как да осъществиш желанието си?

Точно сега си представи във въображението си едно свое най-голямо желание!

Представи си това желание ясно и в подробности!

Разбираш ли, че вероятността за осъществяване на това желание е 100%?

Да, може да ти се стори невъзможно, но аз с цялата си увереност твърдя, че това е така!

А знаеш ли, защо това не се случва за 99% от хората?

Те си представят желанието много рядко. В най-добрия случай мислят за него веднъж месечно.

Разбери едно просто правило: ако искаш да осъществиш някое желание ти трябва да мислиш за него всеки ден минимум 5 минути! Ако мислиш по-малко, шансовете за осъществяване на желанието рязко падат.

Защо с такава сигурност твърдя, че ако мислиш 5 минути всеки ден за нещо, то ще се осъществи?

Реалният свят е отражение на твоя вътрешен свят и мислите ти.

Представи си, че днес във вътрешния ти свят се роди някакъв образ. Той е още толкова слаб, много размазан. Утре ти отново ще си помислиш за него. Образът става по-ясен. Ти влагаш в него енергия, образът придобива сила. Другиден ти отново си представяш образа, отново влагаш в него енергията и вдъхновението си...

Ще минат 1-3 месеца, и този образ ще стане част от теб!

Когато образът стане част от теб, подсъзнанието ти ще се стреми да го прояви в материалната действителност. Ако ти продължиш да закрепяш образа във вътрешния си свят след определено време желанието ще стане реалност.

Разбираш ли, че когато гледаш слънцето, ти виждаш състоянието на слънцето преди 8 минути.

Скоростта на светлината е 300 хил.км в секунда. Разстоянието до слънцето е 149 600 000 км

За това светлината на слънцето ще стигне до окото ни за 8 минути и 19 секунди.

То ест има задържане!

А колко далеч се намират звездите! Най-близките до нас звезди (без да броим слънцето) са Проксима Центавра и Алфа Центавра. Разстоянието до тях от Земята е с 270 000 пъти повече от разстоянието от Слънцето до Земята. На  светлина им й трябва 4,5 години за да стигне до Земята.

4,5 години! Това е за най-близките звезди!

А ти искаш желанието ти да се осъществи мигновено.

Това не може да стане. Винаги има задържане. И главният въпрос е: ще ти стигне ли дисциплина и търпение да държиш определен образ в главата си толкова дълго, колкото е нужно? Или още утре ще кажеш, че това не работи?

Ако сега в звездното небе недалеч от Алфа Центавра се роди нова звезда, ти ще я видиш чак след 4,5 години!

Същото е и с желанието ти!

Ако то се роди точно сега, само след определено време то ще достигне Вселената.

Децата също не се раждат моментално!

Минават 9 месеца.

И за тези 9 месеца детето се храни с полезни вещества в организма на майката и расте. И когато дойде време, то се появява на бял свят!

Точно така е и с твоето желание. Как да осъществиш желанието? Ти трябва да влагаш в него енергията си. То ще расте и след определено време ще се появи на бял свят.

Дисциплина, време, търпение са трите велики движещи сили!

Какво не му стига на човек?

- Дисциплина. За човек е сложно постоянно да прави нещо целенасочено.

- Търпение. Хората искат всичко и веднага.

Децата порастват, стават възрастни, но се държат като деца. Детето иска играчка и плаче. Изисква я още сега! То не разбира, че мама не е готова още сега да му купи тази играчка.

Така и възрастните, те искат желанието точно сега. Те не са готови да чакат.

Именно това отличава зрелите хора от незрелите. Човек и на 40 години може да бъде дете.

Готов ли си сега, знаейки как да осъществиш желанието си:

- всеки ден да мислиш за желанието си?

- всеки ден да правиш конкретни стъпки, които ще те доведат до желанието (а знаеш ли, ще доведе ли това действие към осъществяването на желанието или не)?

- да чакаш толкова време, колкото е необходимо?

Ако да, поздравявам те! Ти си майстор по осъществяване на желанията си.

Ако не, времето все едно ще мине, и животът ще мине, само че ти няма да имаш желанията си.

Спомни си 2009 година. Ако тогава беше започнал всеки ден да мислиш за милион долара и от тогава всеки ден да правиш нещо за тази цел, ти би бил вече на половината път, а може би вече би постигнал целта си.

Хората са много неконцентрирани – това е пробелема им.

Да бъдеш навсякъде – значи никъде.

 

 

 

Как едно събитие формира 17 години живот

Недоволството е това, което разваля живота на много хора!

Недоволството е това, което влияе на живота, променяйки я далеч в не най-добрата посока.

Искам да ти разкажа за още един модел на мислене, който ме направи щастлива. И каквото и да постигах в живота, нямах шансове да бъда щастлива. Как разбираш това? Настъпи момент, когато всички мои мечти се осъществиха! Това, за което мечтах, стана реалност. Но аз не бях щастлива. Не бях доволна.

Аз бях недоволна. А недоволна бях защото имах нови цели и бях толкова далеч от тези нови цели. Позната ли ти е тази ситуация?

Разбирах, че ще мине време и тези мечти също ще се осъществят, но сега те все още бяха далеч от реализацията. Ето защо бях недоволна. Разбирах, че когато тези моит мечти се осъществят, ще си поставя нови цели и отново ще съм недоволна!

Можеш да си представиш картината: аз седя в ресторанта през лятото до морето, свети ярко слънце, времето е прекрасно, а аз съм недоволна! Да, аз чувствах недоволство!

И което бе още по-лошо, е това, че аз бях недоволна не точно в този момент, а изобщо. И вчера, и днес и утре. Това чувство на недоволство живееше в мен, все едно си е вкъщи.

То се формира не сега, не преди месец и даже не преди година!

Аз ярко помня момента в първи клас, как седя вкъщи в своята стая, плача и изгарям диктовките си. Получих оценка «3» за диктовка! До мен лежеше една моя диктовка, за която получих оценката «3-». Много често плаках в първи клас, защото получавах «3» за диктовки. По-късно станах отличничка защото исках да избягам от болката заради лошите оценки. Но всеки път, когато получавах «4» в горните класове, също бях недоволна.

Т.е. излиза, че още от 7 годишна бях недоволна и нещастна. Защо?

Какво се случи в детството, че станах недоволна и нещастна? Какво влияе върху живота и ме кара да го възприемам в негативни окраски?

Спомням си, как дойдох за разговор с майка ми при директорката. Трябваше да нарисувам човече и да покажа по този начин себе си, за да ме вземат в училището.

А когато ме приеха в това училище си спомням мисълта: «Ти трябва добре да учиш, иначе ще те изгонят от училище». Не знам откъде се взе тази мисъл. Може би майка ми я подхвърли, а може би аз я измислих и повярвах в нея. И този страх, че ще ме изгонят от училището ме движеше! Но той създаде в мен много негатив и болка.

Аз се страхувах още тогава, когато с майка ми отидохме на този разговор. Страхувах се, че ако направя нещо не както трябва, то няма да ме вземат в училище. Бях прекалено малка, за да разбера, че ако не ме вземат в това училище, аз ще отида в друго, и изобщо това не е толкова важно, в кое училище ще уча!

За мен да не ме приемат в училище или да ме изгонят бе подобно на смърт.

И този стрес и страх, който изпитвах тогава, понесох в живота си. А заедно с това и недоволството.

Аз успях да се освободя от него само тогава, когато го осъзнах! А това стана чак когато станах на 24 години!

Ето кое влияе на живота: на моя, твоя и на много хора! Ето как мислите, които са се родили още в ранно детство, управляват живота ни. Ако не бях осъзнала това на 24 години, тази мисъл би продължила да ме управлява.

Времето не лекува! С времето болката и убежденята засядат все по-дълбоко! Но продължават да управляват живота и реалността ти!

 

Защо хората губят щастието

 

Как да върнем радостта?

Защо хората губят състоянието на щастие? Защо хората престават да се радват от живота?

Тази година бях на море, плувах, пекох се, и точно до мен играеха деца. Едното имаше воден пистолет, то наливаше вътре вода и поливаше приятелите си, смеейки се високо, а босле бягаше. Приятелите му го гонеха. И важното - всички деца бяха толкова щастливи и радостни.

Наблюдавах ги около 30 минути. И, което е учудващо, смехът и веселието не ги оставяха. Постоянно звучеше смях. Когато децата отиваха при родителите си, те им казваха нещо като: «Не се лигави», «Успокой се».... колкото по-радостни и весели бяха децата, толкова по-строги бяха родителите.

А сега погледни своите деца! (Ако имаш такива).

Или си спомни себе си като малък, нали си бил същият.

С какво ми харесват децата, е че са истински!

Разумът още не е взел контрол над емоциите и чувствата им.

Ако на децата нещо им се случва, те плачат, а след няколко минути отново се смеят.

А сега погледни възрастните: при тях е обратното! Те цял ден са тъжни, решават проблеми. Ако се случи нещо хубаво, те за няколко минути ще станат радостни (а може би не) и отново ще се потопят в проблеми.

Знаеш ли, ще кажа честно, и на мен също ми е сложно да се радвам като децата.

На много се уча благодарение на спорта.

Например, с един приятел често играем на тенис. Когато той побеждава сета, вдига ръце нагоре, скача и се радва! Толкова е хубаво. Точно като дете.

А аз никога не се радвам. Смятам, че да се побеждава за мен е естествено (и това е моя грешка).

Вчера се случи един много показателен момент.

Андрей победи 3:2. И, както обикновено, всеки път - той скача и се радва.

Аз изравних 3:3. Взех си от него пример и също започнах да скачам и да се радвам.

Аз победих сета. 4:3. Но този път вече не скачах.

Андрей ме пита: «Какво, не се ли радваш?»

Аз отговорих: «За какво да се радвам? Това е естествено!» (т.е. че побеждавам)

Той каза: «Значи сега ще изгубиш!»

Помислих и се засмях: «Аха, да, Вселената ще ме накаже, че не скачах».

Казах и забравих.

Но сега следи вниматено продължението на играта.

Андрей изравнява 4:4

Андрей побеждава 5:4!

Победи 2 сета подред!

До края на играта отаваха 5 минути. Ние се разбрахме, че ще изиграем последен сет. Или никой няма да победи или той.

Той побеждава 3 пъти подред! 40:0 в последния сет. Още една топка и Андрей ще победи.

Мозъкът ми казва: «Ти изгуби, няма шансове»!

Аз събирам сили и казвам наум на Вселената: «Добре, разбрах урока! Ще се радвам!»

40:15, 40:30, 40:40 и аз забивам още две топки и побеждавам.

В резултат 5:5!

 

Някой ще каже, че това всичко е съвпадение и случайност.

Знаеш ли случайностите не са случайни!

В последно време търсих отговори на въпросите: «Какво да правя за да бъда още по-щастлива?», «Какво да правя за да увелича енергията си?»

И по този начин Вселената ми показа пътя!

Спомних си фразата си: «Това е естествено!»

Точно за това хората не се радват. Защото за тях успехите и победите са естествени и обикновени. Но когато се случва проблем, ето тогава хората реагират моментално! Настроението пада, нивото на злоба се повишава, човек влиза в негативно състояние, и става мощно  изхвърляне на негативна енергия в пространството. А после човек се учудва, защо му се сипят толкова проблеми? Един проблем след друг? Ето толкова често хората влизат в омагьосания кръг от проблеми: решават един проблем, появява се друг, решават другия, появява се трети и т.н.

А всичко става защото, където са емоциите, там е и енергията. Където е енергията, там е творчесетвото.

Хората престанаха да влагат енергия в успехите и победите. Те влагат енергия само в проблемите.

Хората престанаха да се учудват и възхищават от видяното. Ходят на красиви места и даже не оценяват тази красота. Отиват на почивка, виждат красив изглед, построен дворец, висока планина, и това не ги учудва, не ги възхищава, а нали това също придава енергия. И още каква! Даже самите спомени за веднъж видяното или чутото след известно време също зарежда с енергия.

Наскоро работих с една жена и я попитах за победите и успехите. Тя помисли и изброи 4 победи, после се замисли. А тази жена е на около 32 години!

1 победа на 8 години???

И всъщност това се случва с всички хора. Те изобщо не помнят успехите и победите си. Те забравят победите и успехите след като им се случат. Фокусът се премества на новата цел или на проблем.

А къде е енергията?

- в новите задачи и цели (състояние гоненица)

- в съществуващите проблеми (състояние в проблемите)

Аз 24 години бях в тези две състояния, постоянно превключвайки между тях.

Казвах си: «Като започна да изкарвам хххх лв на ден, ще бъда щастлива». И така и никога не ставах щастлива.

За това престани да се лъжеш, че когато стигнеш някъде или постигнеш нещо, ще си щастлив, радостен и успешен. Всички състояния съществуват само сега! И ако ти 10 години в състоянието сега си бил нещастен, то как мислиш, ще можеш ли за един ден да превключиш и да станеш щастлив??? Това е същото като да направиш шпагат за един ден без тренировки.

Пиша тази статия за теб с призив да се радваш!

Как да върнеш радостта? Радвай се на дреболиите, радвай се на големите събития, радвай се на малките успехи, радвай се на победите.

На теб никой нищо не ти е длъжен!

И още по-малко Вселената!

Всичко, което имаш в живота е подарък!

 Вселената нищо не ти е длъжна!

Колкото повече мислиш, че някой нещо ти е длъжен, толкова повече се разочароваш в живота.

Да, между другото, една от причините, защо се развалят отношенията в семейството, е защото жената си мисли, че мъжът й е длъжен, а мъжът си мисли, че жената му е длъжна.

Децата са обидени на родителите, че нещо не са им дали, а родителите съжаляват, че не са дали повече на своите деца.

Никой на никого нищо не е длъжен!

И когато някой ти казва, че си длъжен, разбери, че се опитват да те манипулират!

«Длъжен» предизвиква чувството на вина, едно от най-силните негативни и разрушаващи чувства.

Ако приемеш, че никой нищо не ти е длъжен, ще изхвърлиш от себе си голяма негативна тежест. Ако не приемеш, е какво, върви напред в живота до уши в негатив.

Приеми тази статия като подарък за теб от Вселената! Сега ти знаеш как да върнеш радостта!

А аз, от своя страна, приемам таланта си да пиша статии, като подарък. И се радвам от това!

Искаш ли повече подаръци в живота? Приемай подаръците с радост и вселената ще те обсипе с подаръци!

 

 

Защо страхът запълва разума?

Настъпи последния ден от месеца – време за анализ. Повече от това, това бе денят, когато завърши втората половина на годината.

Започнах да мисля и анализирам, да сравнявам тази половин година с миналата.

Спомних си периода през тази половин година, когато изведнъж ми стана скучно. Енергията ми падна на 5/10 (това се случва много рядко).

Сега се оглеждам в миналото, разбирам едно интересно нещо: всеки път, когато губя  някоя цел, всякакъв вид негатив запълва мозъка. Негативът идва в различен вид: скука, мързел, страх, съмнения, различен вид негативни мисли и др.

Спомням си лошите периоди в живота си – това бяха периодите, когато нямах голяма цел. А цел нямах защото постигах голяма цел и забравях да си поставя нова. Веднъж такъв период продължи 1,5 година. И той започна, когато постигнах най-най-голямата си цел, за която мечтаех. И в края на този период аз исках да умра. Имаше определени хора, които ме ограничаваха в целите ми, за това не си ги поставят. В края на този период аз бях в много силна депресия, но ми останаха сили и храброст да «разруша цялата съществуваща реалност» и да започна пътя отново, обаче сама. Просто премахнах практически цялото си обкръжение от живота си.

Появи се нова цел! И започна растеж!

След това достигнах поредното мега-ниво, ниво, което аз никога в живота си не бях постигала. И отново се оказах без цели! Но този период на спад не продължи дълго, само 1 месец и аз бързо се опомних.

Някой ще пита, а кога мога да се спра?

Никога!

Когато спреш, ще тръгнеш надолу. И колкото по-дълго стоиш, толкова повече и дълбоко ще е този спад.

Защо се случва този спад?

Разумът ни винаги е запълнен с мисли. Той винаги се намира в движение! Ако му дадеш задача, той ще търси решение на тази задача. То ест ще се придвижва към успех. Ако не му дадеш задача, той ще търси проблеми или ще ги създава.

Разумът ни прилича на малко дете: ако не го заемеш с нещо, той ще ти пречи.

На него винаги му е нужно занимание. Той не може да не прави нищо.

Та ето проблема на хората е в това, че хората не искат да намират занимания за разума си. Той е гениален и иска да решава достойни големи задачи. А човек нищо не му дава. За това разумът намира (или създава) проблеми!

Когато бях малка аз винаги намирах някакви главоблъсканици и ги решавах. Не мен ми беше интересно, аз не можех да седя на място. Навярно и ти също.

Аз се занимавам с повишаване на енергията и със сигурност мога да кажа, че целта е най-голямата и силна мотивация. Точно тя дава най-голямата енергия. Повече мотивация може да дава само още по-голяма цел!

Ако няма цел, то повишаването на енергията няма да помогне. Ти все едно ще стигнеш до депресия!

Има категория хора, които  вярват във финансовата независимост (или свобода), демек, когато ще настъпи ден, когато може вече да не се работи (аз самата някога вярвах в това).

Искам да ти открия истината: това е илюзия! Денят, в който ти престанеш да работиш – ще започнеш да падаш. И скоростта на падане с всеки ден на нищо неправене ще възраства. И в един прекрасен ден ти ще се опомниш, когато нищо не остава.

Ако мечтаеш за такъв ден, значи сега се занимаваш с далеч нелюбима работа. Например, със сигурност знам, че колкото и успешна да съм, колкото и пари да имам, аз ще продължавам да пиша статии, книги, да помагам на хората, защото това е смисъла на живота ми.

Когато престана да го правя, аз ще започна да умирам.

Та ето, всеки човек има нещо, което му дава смисъл в живота. И въпросът не е в това, колко пари получаваш или доколко си успешен, ти искаш да правиш това!

Как човек може цяла година да работи без да получи и стотинка?

Защото в това е намерил смисъла на живота си. И той ще работи безплатно толкова, колкото се наложи.

Аз работих 8 месеца над сайта си, без да получа и стотинка.

И сега, когато мога и да не работя, аз продължавам да работя.

Защо ти разказвам всичко това?

Искам да ти покажа реалността, оглеждайки се към живота си от височина! Искам да ти предам частичка от мъдростта, която придобих в живота си.

Какъв извод мога да направя?

Фокусирай се върху целта и работи докато я постигнеш или докато намериш по-голяма цел.

Никога не губи целта си! И още повече – не живей без цел!

Помни, че умът ти е малко дете. Когато няма с какво да се занимава, ще започне да те пили! Така че му дай задача!

 

 

Интервю. «Уволних се от работа. Какво да правя?»

 

«Уволних се от работа. Какво да правя?»

 

- Ти постоянно говориш за това, че най-важното за теб винаги е била и е свободата. Кажи, как стигна до нея?

- Да, свободата за мен винаги е била мотивация. Когато я постигнах, тя стана естествена за мен и престана да бъде мотивация. В такива моменти е много важно да  намериш нова мотивация, за да се движиш напред. Аз не го разбрах веднага, за това дълго време се намирах в състояние на застой. Свобода имаше, но по-натам нищо не се случваше.

Честно казано, без вътрешна мотивация човек не може да расте и да се развива. Това е достатъчно трудна задача постоянно да търсиш нова мотивация. Но без това  изобщо не може.

 

- Защо избра слогана «Успех.Щастие.Богатство»?

- Винаги в живота съм се стремила към изобилие. То ест аз исках да преуспявам, да бъда щастлива, да се радвам, да имам много пари и, разбира се, да имам прекрасни отношения.

Аз избрах 3-те главни думи, които означават изобилие.

Успехът е успех в бизнеса, процъфтяване.

Щастие – прекрасни отношения, които даряват море от любов, щастие и радост. Е и, разбира се, да получаваш удоволствие от дейността и живота си.

Богатството означава много пари. В нашият свят парите са много важни.

Аз самата придобих успех, щастие и богатство, и сега задачата ми е да помогна на хората да го направят.

 

- Защо повечето хора ходят на работа и се чувстват нещастни? И ти ли беше такава?

- Щастието и нещастието не зависят от това, ходят ли хората на работа, занимават ли се със свой бизнес или изобщо не работят. Щастието зависи от самореализацията.

Когато бях наемна работничка, имах работа, която обичах да правя, и тогава бях щастлива. А имах и работа, която ненавиждах, и тогава бях тъжна.

Въпросът е в това, каква работа изпълняваш.

 

- Всички ли трябва да правят бизнес? Или все пак човек може да бъде щастлив и богат, занимавайки се с наемен труд?

- Не, не всички трябва да се занимават с бизнес. Повече от това, много хора нямат способности за това. Тяхното предназначение е в друго. Бизнесът изисква много от човек. Не всеки е готов за това.

Можеш да бъдеш щастлив, бидейки наемен работник. И, честно, на работника му е по-лесно да бъде щастлив. Той има по-малко отговорност, по-малко стресове. Животът е по-равен. Бизнесмените имат живот, който прилича на синусоид.

Също така вярвам, че може  да бъдеш богат, даже милиардер, работейки като наемен работник За да бъдеш богат е достатъчно да разбираш законите за инвестиране и приумножаване на парите. Инвестирането не е бизнес. Разбира се, благодарение на бизнеса, можеш да станеш богат много по-бързо отнолкото благодарение на инвестирането. Но в бизнеса рисковете са много повече.

 

- Кое ти даде импулс за да оставиш работата и да отидеш «на никъде», както много наричат необятните простори на бизнеса? Кое те подбуди да създадеш свой бизнес?

- В работата се чувствах не напълно реализирана, чувствах, че мога повече. Повече от това имах мечта – «свобода». Аз разбирах, че на работата няма да мога да придобия свобода в своето разбиране. За това ми се наложи да отида «на никъде» в търсене на тази свобода. Но аз не просто отидох «на никъде», аз подготвих основа и си отидох от работа, когато дейносттта ми донасяше приход, равен на прихода от работата.

 

- Как повиши нивото си на щастие, самооценка, увереност в себе си, когато започна своята дейност?

- Нивото на щастие, в най-добрия случай, остана на същото ниво, може би даже спадна. В началото имаше много стрес, много не успявах. Имаше много проблеми. В стабилно състояние е по-лесно да бъдеш щастлив.

Щастието не зависи от количеството пари.

И в това се убедих. В работата получавах около  1000 долара на месец, мечтаех да изляза на доход от 10 000 долара на месец. Мислих, че тогава ще съм най-щастлива. Но нищо не се промени. Абсолютно нищо.  И тогава разбрах, че щастието не зависи от парите.

 

- Какво би посъветвала хората, които се съмняват в себе си и се страхуват да направят отговорна стъпка към напускането на нелюбимата работа? Какво би направила ти сега в тази ситуация впредвид опита си?

- Аз бих градила дейността си, бизнеса паралелно с работата. И когато го построя, бих се уволнила от работа. Бизнес в наше време може да се гради паралелно. Просто трябва да се дисциплинираш, за да стига времето и за работата и за бизнеса. Аз даже започнах да спя по-малко за да спечеля време.

В свое време аз много се страхувах да напусна работа. Имах много страхове.

Щастлива съм, че всичко стана така, както стана.

Преди не знаех, как да работя със страховете, за това страховете владяха над мен. Сега мога. Преди не знаех как бързо да формирам реалността си. Сега знам.

Това, което направих за 5 години в бизнеса си, можех да се постигна за 2-3 години, ако нямах страх.

 

- Какво значи да си истинския себе си? Какво дава това на човек? Трябва ли понякога да си слагаш «маска»?

- Да бъдеш себе си – значи да действаш така, както казва сърцето ти. Това значи да чувстваш това, което чувстваш, това значи да проявяваш тези емоции, които искаш да проявяваш. Това дава на човек най-ценното, което е в света – щастието, радостта, любовта.

Както излезе, в нашия свят не винаги хората могат да кажат какво мислят, да се чувстват така, както искат и да проявяват емоциите, които искат. То ест те се блокират.

Ако всеки  наемнен работник каже на шефа си какво мисли за него, то навярно 30-50% от хората биха били уволнени от работа. Или тези хора биха се уволнили сами, защото биха чувствали, че те не са на мястото си. Но тук се включва мозъка и казва: «На теб ти трябват пари за да изхраниш семейството си! Къде ще отидеш? Какво ще правиш без пари?» И човек остава да работи нелюбимата работа.

Много често в семействата мъжът не казва нещо на жена си, а жената на мъжа си, за да не обидят един друг. Те не говорят за емоциите и чувствата си. И се затварят.

Да си слагаш маска значи:

- да бъдеш друг човек или да копираш друг човек в нещо.

- да блокираш чувствата и емоциите си

Проблема на хората с маски е в това, че те блокират потоците енергия чрез себе си. Те нямат енергия за да променят живота си.

 

- Как би характеризирала днешния свят? Много ли са възможностите на хората, които искат да започнат свой бизнес или много ниши вече са заети?

- Сега възможностите са повече от когато и да е. И колкото повече се развива света, толкова повече възможности има. Всички ограничения са само в мозъка.

 

- На мен ми се струва, че в модерния свят има толкова информация, че традиционното образование вече става неактуално. Какво е твоето мнение?

- Традиционното образование не помага на човек да преуспява в живота. То не учи човек да бъде щастлив и радостен, то не учи как се градят отношения. То ест, честно казано, то изобщо не учи на нещо важно.

Традиционното образование е призвано да вгради в човека система. Много често именно там се слагат маски на децата,  които те носят цял живот.

Когато тръгнах на училище родителите ми внушиха убеждението: «Учи добре». И аз много се мъчих с това убеждение. Добре учих, но не бях щастлива.

Сега, връщайки се в миналото, аз бих си дала съвет: «Бъди щастлива! Радвай се! Получавай удоволствие!»

 

Следва продължение....