Красивост е, ел!

поглед на слънчоглед за теб

http://images-3.redbubble.net/img/art/size:large/view:main/90091-11-sunflower-with-eye.jpg

Ето ти и моята калинкова благодарност :))))


http://4.bp.blogspot.com/_b4DWeXNA7Vk/SPrzGDPj7VI/AAAAAAAAApg/1IKwCw0_7lw/s400/Jeleznica-Plana+005.jpg

ама калинково нашествие си е това - по пътя към светлината ;))

Ето тази нежност също ми е на сърце :))))

http://m.sibir.bg/uploads_bg/img/0184503/img_184503_1201343_l.jpg

Прекрасни неща си натворила! Нямам много време за коментари, но попрочитам...

Еlineli :) въображението обвила си в мъдрост , като красиво опакован подарък висящ на пролетно дърво .

"....с какво ли вятъра да закопчея......" с какво ли ?
Поздрави умислих се !

напоследък доста крадвате идеи от тук
http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=316265

само, че там е първоизточника и започва с "В ръкавите на старото палто"
а какво имаме тук "ръкавите на сакото" ли? ;)

ОГЛЕДАЛО

Размахвам си
немъдри крачоли
най-палаво
из утрин
езерна
и изведнъж…
Я!
Какво сако
са ми скроили само
тез цветове
усмихнати
от повей
пролетен.
В ревера му -
илик
от птича песен,
а в бутониерата -
слънце
засияло.
Здравей, Живот!
Обичам те.
Обличам те.
Размахвам си
немъдри крачоли.
И два
цъфнали
ръкава
в пролетното
огледало.

И аз напоследък се разминавам с моето си време,но за поздрав към приятел все се намира секунда.Сутрешни усмивки ,Топлосърдечие :))))

Ако си открил тук пролетност,нека ти е в дар.Сърдечен :))))

Винаги се намира с какво.....ако искаш :)))

Много хора огладняват по едно и също време.Това кражба на идея ли е?


За мен е повече от чест да постна в блога си стиха на Светеща.Щях да съм горда и да искам всички да разберат ,ако той ме беше вдъхновил.Сигурна съм в някакъв момент и това ще се случи.Тя е Извор...


Самотности

В ръкавите на старото палто,
което с теб превърнахме в плашило,
поникнало бръшлянено листо
напомняше, че пролетната сила
избухва на растяща свобода,
на устни от зелени превъзходства,
на пръсти от проникваща роса,
която бе сълзите ми от бродства.

Под шапката на идващия ден
косите на небето посребряха.
И нищо не възкръсна вече в мен
с капчуково проплакалата стряха.
И нищо не напомняше на зов
за лудия копнеж на висината.
А само тъжна, старата любов
си тръгваше самотна през съдбата.

Надявам се си възмезден/на.И другия път с името.Обичам нещата в очи :))))

Ако това е специален коментар на моя стих,няма да ми стигнат думичките да благодаря:))))Чирикаща аз.Чуден ти! БЛАГОДАРЯ! :)))))

Разбира се, че е точно това. Специален коментар към твоя стих. И породен от него, разбира се. И аз чуруликаща усмивка...

ще си го разнасям с мен.Богаташка аз :))))Още веднъж,благодаря ти, Щедри :)))))

и хубаво общуване под него се е заформило.:)
Поздравления.:)))

И на двете ви стихотворенията си кореспондират само в един елемент. Звученето им е различно и всяко едно е красиво само за себе си. Който не търси евтина сензация, ще се съгласи.

красивост днес и утре и вдруги ден!

Под вола няма теле.Не случайните хора като теб го виждат.Благодаря в пъти, за повече от изчерпателния ти коментар.Усмивка :))))

365 дни, нека са ни пълни чашите с красота:))))

пролетно, нарисувано...:)
Шепа калинки ти изпращам...:) И слънчогледова усмивка....:)))
И мноооого от нашите..., ама пролетно топли и обичливи...:)))
Невероятно много ме зареди, ЕL, с това стихотворение...:)

Сакото на живота


Сакото на живота,
никога не е по наша мярка.
Сами сме мярката поставили
и грешката е налице.
Или яката силно стяга,
или ръкавите са отеснели.
А страшно е, когато
ни е толкова широко,
че бицепсите вече ще се скъсат.
Вратът със кръв почервенява,
и чак сърцето ритъма забравя
от смешното желание
към таз широка мярка да се нагодим.

А нужно е една красивост само!

Тогава и по риза белоцветна,
с вратовръзка-слънчоглед
и бутониери-цъфналите клони
на подиума на живота ще вървим!

Че може и донякога да полетим!

Винаги ми е топло от теб,а нашите са ми специални ...много,много :))))Сложи ухо на раковината,ще чуеш как ти казвам- щастлива съм,че те познавам.Прегръдка:))))))

Искам аз да ти благодаря.Че ми подари твоето Сако на Живота.Такова каквото го искаш и каквото наистина му отива.Чудесно! :))))

прочетох нагоре коментарите, случвало ми се е да се жегна като чета стих и виждам вчерашна своя идея, но всъщност тя е нечия онзиденшна и така - до началото на света. Изкуството свързва мира на отделния човек с целия околен свят, изкуството предава външния свят чрез вътрешния поглед, през призмата на личното усещане и преживяване. Затова призовавам - бъдете широко скроени и животът ще ви е по-мярка.

Ели, преди малко четох едно стихотворение, в което отчасти се оглежда тази идея - много е хубаво - оставям ти го

ОРАНЖЕВО СТИХОТВОРЕНИЕ
Димитрина Равалиева


В оранжевия клюн на този залез
съм сламка, стръкче, паяче, тревица...
С живот не може да се заразява.
Ваксина против скръб не е открита.

А да живея, трябват други сили -
не зъби в кожата на портокала.
Оранжевите котки, гръб извили,
лежат покрай чертата на канала.

Като харизано палто - не ми е
по мярка разкроен и шит животът.
Излишно силни делнични стихии
подмятат го като разкъсан подгъв.

Аз мога с котките да разделя обяда,
вечерята, последния си залък.
Но сенките човешки над канала
като златисти гилотини падат.

Имаш моята благодарност.Димитрина Равалиева е една от любимките ми,с всичките си нотчици прокрадваща се меланхолия(толкова близка).
Права си за кройките,ако не се взираме толкова много в мерките , а в личното усещане за шир,може би ще ни е по удобен точно този ни живот.Прегръдка и още едно благодаря :)))))

..нека е пъстър и красив!

Правиш го.С всеки мах на вдъхновената си четка .Става все по красив и прекрасен :))))

Без коментар съм тук !
Красивост си ти , мила !

Стихът е на Уондър.С най голямо удоволствие ще дам линк.В блога и е пълно с чудноти.Богатство :))))

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=316265

Благодаря светулчице.Чак сега те видях,извини :))))

Taupagtkagzol [url=http://bit.ly/jcpenneyprintablecoupons]jcpenney printable coupons[/url] TLPJSEL