Това е колебливото
разхождане по ръба на луната,
кратък колкото въздишка
път към устните
с приближен вкус на 
зрели смокини
и дъх на индрише
в сладка нежност.
Ще остане ли когато
се превърне в после,
в препускане,
в оглушително туп-туп
или ще си все така жаден?
Няма да разбера
как се спира виенско колело,
докато в очите ти има
повече желание и от
най тихото искам те,
защото голямото ми
разпадане в теб
започва точно сега.
Знаеш ли ,че така се
създават красиви спомени?

Виенското колело, красивите погледи, разходките по ръба на луната, сладката нежност...Ел, обичам всичко това!

И аз като теб,но без виенското колело.Силно се надявам страха ми от височини да си остане в този живот :))))

Това е единственото сигурно нещо ,което може да остане от любовта и все пак си заслужава да се изживее това вълшебство !:)

"...повече желание и от
най тихото искам те..."

Ел, доказваш, че поезията не е в римуването, а в душата на стиха :-)))

Заслужава си.Всеки един миг живян в несигурност,носи в себе си повече вълшебство и от най детайлния сън.Топла прегръдка за мъдростта ти ,Благословена :))))

И там и в чувстването,Деп.Поздрави за теб Пазителю :))))

с удоволствие откривам факта - 30 000 хилядния
посетите съм и това е защото толкова много ти се възхищавам за топлотата , човечността и изключетелната чувствителност!Усещам я !Благодаря ти!

Изречения , нали ?

Благодаря ти!За топлината и доброто сърце,за всички изящни багри, които си откривам в твоите чудесни картини.Добре си ми дошла винаги ,Любимост :))))

Реших,че имат и собствен и общ живот :)))))

Цял Лунапарк на вълшебни думички позволяващи на чувствата да се повозят на магията им е поста ти :)

Адмирациите са за теб!Оцветил си в кристално ясно всяко квадратче обич...Бих избрала същия цвят :))))