се натъжих, Ел! Разстоянията са много неприятни разделителни..

Бушува любов във този стих...Тя ще тържествува винаги в душата ти...Личи!

Ако си се натъжила,значи емоцията е предадена...Не може нещо толкова обикновено като разстояние, да е препятствие.Научих се да живея с това :)))

Благодаря Поете за милите думички.Как се крие Любов?....Не се :)))

Но не със "някой самолет",
а със самолети...
препълнени със Обич!
Нали?

Именно,Ветре :)))

и колко се въждържах да не плача
е нека ти обичаш дъжд,
но после мисля за дъгата
която твоето лице ще озари
за мене няма разтоянния
защото моето сърце си ти
и нека този миг дъга
усмивка на лицето да стои
сълзи се ронят, но не искам
това е знак на любовта
да знаеш няма по прекраснно от дъжда
обичам те моя тъга

Точно с тези разстояния живея и аз , все броя дни , все прехвърлям спомени ....научих , че някой като си е свил местенце в сърцето разстоянията и времето са просто илюзия :)))

през капчици тъга сега
ти казвам ти си
сърцето ми на две
разполовено,едната част
е време за обичане
а другата,тя просто му
придава смисъл

Права си Ели,безвремието Обич пълни всички вселени :))))

Ммммога да затворя очи и да изпитам вълнението на нежен планински поток.
{}!

Можеш....Особено ако четеш предния стих :))))))

Мога... ако просто те слушам.
Темата е подробност, речта ти носи.
{}

Уха!
Емоции.
Искаме всичко от живота.

Права си,не спираме да искаме.И често забравяме, че вече имаме повече от достатъчно :)))