Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2007 18:48 - ***
Автор: elineli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2621 Коментари: 8 Гласове:
0



Отиваш си.Разбира се ,че плача.
Усмивката ми не е пламък жив.
Очите ми,очите на сираче.
Гласът ми стон,задавено мълчи.
По мен висулки.Ти със лед рисува.
Покри ме в скреж,дъхът ми прикова.
Беляза ме със думи нищоструващи,
с наивността ми кикотно се смя.
А,после омагъосал ме, си тръгваш.
Към други свежи сенки си на път,
сърцето ми откраднал,ала помниш...
А, споменът ще разтопи ледът.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - -:
30.12.2007 18:52
И жени има такива....с думи нищоструващи
цитирай
2. elineli - eklisiast
30.12.2007 18:53
Прав си.Дано от това те боли по малко.
цитирай
3. cecka1504 - Много ти е хубав стихът! И много и...
30.12.2007 18:54
Много ти е хубав стихът! И много изстрадан...
цитирай
4. elineli - cecka1504
30.12.2007 18:56
Красивите стихове,обикновено се раждат в болка.Но пък ти отлично го знаеш.Поздрав.
цитирай
5. eddie - ***
30.12.2007 21:39
От мен прегръдка... но за усмивка :) дай ми една!
цитирай
6. furiika - Нел,
31.12.2007 08:43
да си спомняме с добро...

"А, споменът ще разтопи ледът."

Весела Нова Година!
Нова година - нов късмет!
:))
цитирай
7. elineli - Еди:)))
31.12.2007 10:27
От клавиатурата е....Вече имам нова.Ето ти една последна за тази година :))))))))))))))))))))))))))
цитирай
8. elineli - Фу :)))
31.12.2007 10:29
Моментът е отминал,но нали знаеш, и от старите ленти някой негативи са сякаш ярки.Всичкия късмет и за теб,приятелко и да ни усмихваш още много, много пъти! :))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2479887
Постинги: 527
Коментари: 7793
Гласове: 42762
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930