Студено ли ми е - аз губя  за сърдечие стремеж.
На Нежността ми гладкото във ледено не ще намериш.
(О)МрАзът на бита с дребнавостта си ме заостря в скреж
а, изпод него пулсът ми е чезнещо несигурен, треперещ.

От топлото бодлите ми се ръсят в пролетен прашец.
Разлитам се глухарчено на смисли светло бистри.
На топло Нежността ми се окръгля в бял венец
и той тупти в лъчи - уверено, и отчетливо чисто. 

Много оригинално.

в вечерта ти, Росиела! Благодаря, че беше мой гост!

Много си чувстваща. И навярно температурите ти влияят...

Така е. Ако студеното те убива, с радост избираш красотата на топлото...

Ти си абсолютно изражение на Нежността!
И ако някой не го е разбрал, значи няма сетивата да те провиди де профундис.
И бяла, чиста и добра си..., затова винаги ми е уютно в блога ти. :)))

Нежността ми е отдавнашен избор, но понякога, въпреки него животът
ме заставя да отговоря ненежно. Човек трябва да пази себе си. Уви! :(