Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2017 21:25 - Безтегловно
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 2301 Коментари: 11 Гласове:
11

Последна промяна: 02.06.2018 14:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 





Не виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ... Аз се изгубих.
Вървях към своя си лазурничка врата,
но непознатото отвъд нея ме счупи.
Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.
Като "Regret" на Drawly в мен отекна.
Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един
страх към душата ми пресегна се.
На този не успях да наддържа.
В отдалеченост сива ме облече.
В очите ми загнезди тъмнота,
отне ми и последното светлИче.
Сега инертност движи моят свят.
Не зная накъде, нито защо отивам.
Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
















Тагове:   off,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. to4icata111 - Чудесно е!
06.04.2017 23:40
Поздравления!
цитирай
2. donchevav - Безтегловно, безпосочно, безп...
06.04.2017 23:45
Безтегловно, безпосочно, безпричинно. Хареса ми! Поздрави, Ели!
цитирай
3. sestra - И на мен хареса
07.04.2017 00:18
Безспорно е.
цитирай
4. redabyss - Така съчувствам за загубената п...
07.04.2017 03:13
Така съчувствам за загубената посока!Толкова по човешки и преболедувано е казано.Дълбока чувствителност и усет,невероятно боравене с изразните средства.
Възхитих се.
цитирай
5. elineli - Сърдечен
07.04.2017 05:47
поздрав и за теб, Точице. С благодаря!
цитирай
6. elineli - Сутрешна
07.04.2017 05:48
топличка прегръдка, Вени - че си ми била!
цитирай
7. elineli - От
07.04.2017 05:49
най вътрето е, сестричке.
цитирай
8. elineli - От душа
07.04.2017 05:58
благодаря за доброто в думичките ти, Червеничка. Приветствам изборът ти да пишеш в този цвят. Навява ми ето това - " Истинският писател пише с кръвта си". В момента не се сещам чия е тази мисъл, мисля на Пикасо.
цитирай
9. mt46 - Поздрав!...
07.04.2017 20:27
Не виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ... Аз се изгубих.

Вървях към своя си лазурничка врата,

но непознатото отвъд нея ме счупи.

Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.

Като Regret на Drawly в мен отекна.

Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един

страх към душата ми пресегна се.

На този не успях да наддържа.

В отдалеченост сива ме облече.

В очите ми загнезди тъмнота

отне ми и последното светлИче.

Сега инертност движи моят свят.

Не зная накъде, нито защо отивам.

Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
цитирай
10. mt46 - Странно!
07.04.2017 20:32
Виждах само първата и последната дума от стихото. Като опитах да копирам в празното пространство, се появи целият текст... Може би трябва да редактираш постинга, за да оправиш шрифта...
цитирай
11. elineli - Невидимото
12.04.2017 02:40
е видимо, Връхче - за тънкострунни души. И за миг не съм се съмнявала, че си от тях! Извини за късният отговор - ме нямаше.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2466669
Постинги: 527
Коментари: 7793
Гласове: 42761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031