Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 21:25 - Безтегловно
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 842 Коментари: 11 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 



Не
виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ...  Аз се изгубих.
  Вървях към своя си лазурничка врата,   но непознатото  отвъд нея ме счупи.   Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.   Като Regret на Drawly  в мен отекна.   Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един   страх към душата ми пресегна се.   На този не успях да наддържа.   В отдалеченост сива ме облече.   В очите ми загнезди тъмнота    отне ми и последното светлИче.   Сега инертност движи моят свят.   Не зная  накъде, нито защо отивам.   Вървя, защото другите правят така.   Единствен  Бог знае, дали имам причина.  




     


Тагове:   off,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. to4icata111 - Чудесно е!
06.04 23:40
Поздравления!
цитирай
2. donchevav - Безтегловно, безпосочно, безп...
06.04 23:45
Безтегловно, безпосочно, безпричинно. Хареса ми! Поздрави, Ели!
цитирай
3. sestra - И на мен хареса
07.04 00:18
Безспорно е.
цитирай
4. redabyss - Така съчувствам за загубената п...
07.04 03:13
Така съчувствам за загубената посока!Толкова по човешки и преболедувано е казано.Дълбока чувствителност и усет,невероятно боравене с изразните средства.
Възхитих се.
цитирай
5. elineli - Сърдечен
07.04 05:47
поздрав и за теб, Точице. С благодаря!
цитирай
6. elineli - Сутрешна
07.04 05:48
топличка прегръдка, Вени - че си ми била!
цитирай
7. elineli - От
07.04 05:49
най вътрето е, сестричке.
цитирай
8. elineli - От душа
07.04 05:58
благодаря за доброто в думичките ти, Червеничка. Приветствам изборът ти да пишеш в този цвят. Навява ми ето това - " Истинският писател пише с кръвта си". В момента не се сещам чия е тази мисъл, мисля на Пикасо.
цитирай
9. mt46 - Поздрав!...
07.04 20:27
Не виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ... Аз се изгубих.

Вървях към своя си лазурничка врата,

но непознатото отвъд нея ме счупи.

Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.

Като Regret на Drawly в мен отекна.

Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един

страх към душата ми пресегна се.

На този не успях да наддържа.

В отдалеченост сива ме облече.

В очите ми загнезди тъмнота

отне ми и последното светлИче.

Сега инертност движи моят свят.

Не зная накъде, нито защо отивам.

Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
цитирай
10. mt46 - Странно!
07.04 20:32
Виждах само първата и последната дума от стихото. Като опитах да копирам в празното пространство, се появи целият текст... Може би трябва да редактираш постинга, за да оправиш шрифта...
цитирай
11. elineli - Невидимото
12.04 02:40
е видимо, Връхче - за тънкострунни души. И за миг не съм се съмнявала, че си от тях! Извини за късният отговор - ме нямаше.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 1669554
Постинги: 481
Коментари: 7452
Гласове: 38672
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031