Боже, татуирай ми сърце. Бледорозовко, смутено. Едва трепкащо, блестящо стъкълце, тупкащо  във  мен - все още не ранена. Боже, ако можеш - нека е добро, състрадателно, усмихнато, щастливо, ако не е останало такова, нека то да бъде просто цвят от слънце и от ...                               лИлаво. Мили Боже, имаш ли за мен сърце? С най дълбоките игли - впиши го! Вярвам ти.           Търпя на болка.                          Само не, не разрешавай да се отрека,                   че го е  имало.






https://www.youtube.com/watch?v=MpxIOTNq2ss

Вълнуваща молитва - нежна, скромна и мила. Красива - и малко болезнена. Защото татуировката е само рисунка. Някой пак ще търси сърцето си - след бурята.
Хубава песен на Емин!
Прегръдка, мила Ели!

спирам да търся сърцето си, Доброта. Открих го у хиляди хора, все топлички и любвеОбични, но пак ми липсва, онази необикновена рисунка, на може би обикновено място ...

Да си обичана, мило момиче! Две сърца в едно да затуптят и те направят щастлива!

Чудничка Флай! Обичана съм. Просто не гледам в правилната посока. От душа ти благодаря - за нареченото сърдечно!

Но разбирам какво те води в молитвата. А тя си е правдива.

наистина нямам, сестричке. Водена съм единствено от вътрешното си светоусещане и от надеждата, че то е правдиво.*

О, харесвам тази молба трогателно сгъната в откровена изповед

съвсем разсъблечена, Чудничък Пробе. Милост ми е, че виждаш отвъд видимото.