2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3271 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2015 19:42
Имаше чувството, че дните и
идват по подразбиране
равномерно светли
приятелски,
може би носещи
капката вис, която я правеше равновесна
радваше се на живота недокосната
от суетата на_ харесвай_ ме,
докато не видя тънката лъкатушеща
черта на усмивката му,
тогава земята заприлича на маса, която
потърси крака за кръглото на онова, което
не можеше да побере,
а тя самата се втурна да бъде
приличащият и dйlйguй en chef
носеше му ястия с
косо закичени цветове от тиквичка
наливаше му от гъстото си пенливо желание,
чиято гривничка облизваше ръбчето на чашата му
с ти_ако_знаеш и после заставаше
чинно дистанцирала се
на безопасно разстояние,
но все пак излъчваща една постоянна
прехласната одобрителност
и така до
някога си
докогато, като всяко хубаво нещо и тази
неочаквана среща срещна
своя край и тя така и не разбра, че той си е тръгнал
зареяна в някакви градини от свои си мечтания
изведнъж се видя
да кръжи над празното
петно на тази маса
посадена по средата на вселената_възможност
вдигна голите чинии
и вярна на веселкото в себе си
ги отнесе с отривиста крачка
в кухнята на случката Живот
зад гърба и едно начумерено пиколо
смачка с нехайна длан
снежното на салфетката от останалото след
лъкатушно усмихващият се
и тя така и не видя нарисуваното от него
по късно
нощните и токчета
разсеяно счупиха по пътя си пастелните
кръгчета на няколкото живи лампи
и докато тананикаше с
подрънкването на веригата
на мъничкия катинар криещ
раят на дворчето и с нацъфтели очаквания
тя се сети, че тази вечер мотивът е лъкатуш,
затова и направи едно
съвсем естествено подскачащо движение
познато като пляс_пляс_радостни_петички
и затворила вратата на
къщичката си за криене на илюзии
разхвърля всичко от себе си
по пътя към искам_ сега_ да_ спя
на сутринта сетила топличкото
на промушващият се немирко син на слънцето
разтегна себе си в едно прозив(р)но
ох, дано_и_ днес_ е_ поне_ като_ вчера
и хукна към задачите си, от
които животът нито щеше да спечели,
нито щеше да загуби,
но пък щеше да поддържа продължаването си
и странно
тъкмо там, където снощи беше вдигнала безгрижието си
над света в късичкото детинско пляс, пляс петички
тя видя да бодлее една засмяна роза
и този път наистина повярва, че
Животът е роза
защото, защо по_ангелите, някой би искал
да седне на маса,
на(до) която не се усмихва поне
една
роза.
че носи капката вис,
която я прави така равновисна,
че да може след всеки мотив "лъкатуш"
да открива повод за "пляс-пляс-петички"
и причина да разсмива
нова бодлееща роза:))))))))
Поздрави, Ели!
единствена
да виждам -
стига ми.
И да не виждам, пак ми стига.
И ослепял,
с едно единствено
дихание - стига ми.
И мъртъв да съм,
пак ми стига.
Твоето единствено убождане.
Твоето единствено ухание
във мен,
мила моя,
вечно жива
Роза.
----------------------------
Заради доброто старо блогбегейско време, което всъщност си е самото бъдеще. Бъдеще което винаги е тук и сега, в това "място за викане", мила ЕлиНели. :)
Споделеното Чувстване, Щедрост.
Няма ви - да ми бухнете милостите, мъдростите, сълзите и радостта.
Теб, Княжна, Мами, Дилетант, Сари, Марк, СвЕтличе, ПъстропераПтичкаПетра,
Ламята, ТилиНайСпециалничкаЛилИ, ЛилА, ПреКрасче, Еди, Ася, ЕлПи, Васко,Еми, Хънтър, Павел, Ели, Стели,птИце
и още много, много топлички сърца, които направихте пътищата ми прави. Стоически пикирам тук от
време на време опазвайки усещанията от някога за по добро - в бъдното, с Благодаря - че сплетохме пътечките си.
Радост са ми думичките ти, Щедрост.
Радост ми е всеки завърнал се, а ти ... ти знаеш, че си ми от специалните.:)
Прегръщам те - с душа.
прегръщам те,роза такава красива:))