Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 08:31 - Сутрешно розАво
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 3252 Коментари: 16 Гласове:
19

Последна промяна: 15.12.2015 19:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Имаше чувството, че дните и
идват по подразбиране 

равномерно светли 

приятелски,    

може би носещи

капката вис, която я правеше равновесна

радваше се на живота недокосната

от
суетата на_ харесвай_ ме,

докато не видя тънката лъкатушеща

черта на усмивката му,

тогава земята заприлича на маса, която

потърси крака за кръглото на онова, което 

не можеше да побере,

а тя самата се втурна да бъде 

приличащият и dйlйguй en chef

носеше му ястия с
косо закичени цветове от тиквичка

наливаше му от гъстото си пенливо желание, 

чиято гривничка облизваше ръбчето на чашата му 

с  
ти_ако_знаеш и после заставаше 

чинно дистанцирала се

на безопасно разстояние,

но все пак излъчваща една постоянна 

прехласната одобрителност

и така до
някога си

докогато, като всяко хубаво нещо и тази
неочаквана среща срещна

своя край и тя така и не разбра, че той си е тръгнал

зареяна в някакви градини от свои си мечтания

изведнъж се видя 

да кръжи над празното

петно на тази маса

посадена по средата на
вселената_възможност

вдигна голите чинии

и вярна на веселкото в себе си

ги отнесе с отривиста крачка

в кухнята на случката
Живот

зад гърба и едно начумерено пиколо
смачка с нехайна длан

снежното на салфетката от останалото след

лъкатушно усмихващият се

и тя така и не видя нарисуваното от него

по късно
нощните и токчета

разсеяно счупиха по пътя си пастелните 

кръгчета  на няколкото живи лампи

и докато тананикаше с

подрънкването на веригата

на мъничкия катинар криещ

раят на дворчето и с нацъфтели очаквания

тя се сети, че тази вечер мотивът е лъкатуш,

затова и направи едно 

съвсем естествено подскачащо движение

познато като
пляс_пляс_радостни_петички

и затворила вратата на 

къщичката си за криене на илюзии

разхвърля всичко от себе си 

по пътя към
искам_ сега_ да_ спя

на сутринта сетила топличкото

на промушващият се немирко син на слънцето

разтегна себе си в едно прозив(р)но

ох, дано_и_ днес_ е_ поне_ като_ вчера

и хукна към задачите си, от

които животът нито щеше да спечели,

нито щеше да загуби,

но пък щеше да поддържа продължаването си

и 
странно
тъкмо там, където снощи беше  вдигнала безгрижието си

над света в късичкото детинско пляс, пляс петички

тя видя да
бодлее една засмяна роза

 и този път  наистина повярва, че

 

Животът е роза
защото, защо по_ангелите, някой би искал

да седне на маса,

на(до) която не се усмихва поне

една 
роза.



 




Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Важното е, че носи капката вис, к...
11.12.2015 08:58
Важното е,
че носи капката вис,
която я прави така равновисна,
че да може след всеки мотив "лъкатуш"
да открива повод за "пляс-пляс-петички"
и причина да разсмива
нова бодлееща роза:))))))))
Поздрави, Ели!
цитирай
2. elineli - Ехей, Вени!
11.12.2015 09:17
Сърдечно ти благодаря за търпението да стигнеш до края! Досега не беше се случвало да напиша такова дълго нещо си, но така си се изля и реших да го запазя :) Светличък ден, сърчице - розАв!:)
цитирай
3. tirant - :)
11.12.2015 10:00
----/-/-/@
цитирай
4. elineli - Ще си я
11.12.2015 11:11
сложа при другите твои топлости, тарасконче. Бла_го_да_ря!:)
цитирай
5. crep - Такова едно
11.12.2015 13:10
хубаво си ....
цитирай
6. elineli - Привет, crep!:)
11.12.2015 18:14
Радвам се, че ти донесох добро чувство :)
цитирай
7. mt46 - Поздрав!...
12.12.2015 08:50
РозАви дни и вечери!... :)
цитирай
8. elineli - И твоите
12.12.2015 09:05
такива да са, ВрЪхче. По повече такива! :)
цитирай
9. veselinvalev - Роза
13.12.2015 19:24
Една
единствена
да виждам -
стига ми.
И да не виждам, пак ми стига.
И ослепял,
с едно единствено
дихание - стига ми.
И мъртъв да съм,
пак ми стига.
Твоето единствено убождане.
Твоето единствено ухание
във мен,
мила моя,
вечно жива
Роза.

----------------------------

Заради доброто старо блогбегейско време, което всъщност си е самото бъдеще. Бъдеще което винаги е тук и сега, в това "място за викане", мила ЕлиНели. :)
цитирай
10. elineli - " И да не виждам пак ми стига."
13.12.2015 20:15
А на мен не ми стига!
Споделеното Чувстване, Щедрост.
Няма ви - да ми бухнете милостите, мъдростите, сълзите и радостта.
Теб, Княжна, Мами, Дилетант, Сари, Марк, СвЕтличе, ПъстропераПтичкаПетра,
Ламята, ТилиНайСпециалничкаЛилИ, ЛилА, ПреКрасче, Еди, Ася, ЕлПи, Васко,Еми, Хънтър, Павел, Ели, Стели,птИце
и още много, много топлички сърца, които направихте пътищата ми прави. Стоически пикирам тук от
време на време опазвайки усещанията от някога за по добро - в бъдното, с Благодаря - че сплетохме пътечките си.
Радост са ми думичките ти, Щедрост.
Радост ми е всеки завърнал се, а ти ... ти знаеш, че си ми от специалните.:)
Прегръщам те - с душа.

цитирай
11. faktifakti - една безкрайна приказка
14.12.2015 19:20
поздрави ефирна
цитирай
12. elineli - Привет, Чудесна Симонета!
15.12.2015 19:50
Благодаря, че повървя с мен и думичките ми :)
цитирай
13. dressy - прекрасница си ми ти
18.12.2015 19:51
вълшебно сглобяваща думи :)
прегръщам те,роза такава красива:))
цитирай
14. astrojozi19 - Браво!
25.12.2015 01:07
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
цитирай
15. elineli - Честита Коледа, любима Кралице!
25.12.2015 09:19
Да ти настанат всичките мечтания и желания, миламоя! Амин!***
цитирай
16. elineli - Веселка
25.12.2015 09:20
и за теб, Жозетка! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2466691
Постинги: 527
Коментари: 7793
Гласове: 42761
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031