В редицата  високите лица 
отпред  прегърбено се вкопчват към земята 
                                                    с още корени,
а аз във края и неукрепено нисичка стърча -
невписана тревичка в иглен полуполет.
ИзвИсена - в абстракция - по дух -
усещам себе си с въздушни глезени.
Не си за тук - зачеркващо ухапване дочух -
отивай си, неприземените сте твърде глезени.
И пуснах се.                       Целунах бриза - своят кръст.
Над свят се рея и глухарчено 
                             от мене думите  пера се ръсят. Разбрах - на птиците не им е нужен снажен ръст, а само чифт криле, които корените им                                      решително  да скъсат.

Красив полет - глухарчен:))) Създава страхотно усещане за лекота, за свобода, за разперени крила в устрем напред и нагоре! Нека винаги светлият бриз те носи такава неприземена и небесно щастлива, далече от прегърбените корени:))))
Поздрави, Ели!

до земи в поклон съм ти - благодарен! Защото, ако нищо от думите не напълни пътеката от сърце до сърце, кому са нужни ...

е дзен :)

мен, сестричке :) Странното е, че този път не боля ...

Видях те, онемях,
а ти към пропаст затанцува,
над нея облаци събрах...
аз искам Слънцето
да те целува.

Какъв си вятър – най грижлив!
Разпръскващ облаците
пред небесната жълтичка!
Перце ти давам - спомен жив
от моето сърце на птичка.

Изборът на свободната душа - неприземена. Високо. Над.
Красива песен на една " невписана тревичка "! Събирам си думи - пера и се радвам на полета им - глухарчево лекокрил! ( Сега разбрах защо бризът се рее така щастлив - целунат е от птица. )
Топличък леканощен поздрав, Моряче!***

поздрави

за добрите думички, Чудничка Мег! Защото имаме избор, затова и избираме летенето, нали така, пъстрочело хвърковаче! :)))

ми е най, Прекрасна Симонета! Безотказен почитател съм и на твоите полети :)))
Сърдечничка прегръдка - да си имаш, сърчице *