На една светло цветничка Надя                                                                                                          


      Когато ме уби аз бях след три живота жива,
     макар, че на сърцето ми дъхът бе спрял.
     От мъдростта на тези преди мен почерпих сила,
     с смехът на тези след мен трих печал.
     И ето, че изправих се висока, светлочиста
     на коленете си с забрана да трептят.
     Измих душата си с сълзи, така пречистена
     смирение потърсих в Господовите поля.
     Палитрата им спря очите ми, наведе ги
     към слънчоглед със златнонолистен цвят,
     тогава като него се видях потребна -
     усмихнах се на този правен
                                    за възкръсване наш свят...







     
     
    

Slunce si:) za lichna upotreba:) ne spirai da me usmihvash,molia

съм, чудничка моя Куин Хермелин. Точно като теб :)

Вече съм ти взела една молитва назаем ... скоро няма да я върна!
hugs :)

Много силен стих! Хареса ми!

ми усмивка имай, Ани. С привет! :)

" слънчоглед със златнонолистен цвят,
тогава като него се видях потребна -
усмихнах се на този правен
за възкръсване наш свят... "
...............................................................................

Много хубаво си го измислила!

Чувстването е, Ице, мисълта е само проекция :)

връх

слизала от всеки връх без да се оглеждам, ако знаех, че в подножието му спи Тя, ХармонИ ... за да я прегърна ... :)

Много силно. Браво!

проглеждаме, въпреки вродената ни слепота. Поздрави!

Барде, придружени от чистосърдечничкото ми: Благодаря:)

спускаме завеси пред очите си, Майчка. А, колко е свят - ненагледен ...
Септемврийски топличък привет на към теб :)

Раждане, прераждане, възкръсване... от потребност...
Поздрав, Елинели!:)

по пътеката човешка, Чайчице! Каквото ни е дадено все с Благословия е :)

Чудесно написано!

ми е всеки път, когато си била тук, Цветенце! :)