или 

Божури в мислите


 Не е нужен устрем,
 нито кой знае какви изводи.
 Лавината е долу.
 Въздухът след нея
 и е чист, и не стига.
 Под студеното хиляди пътища
 кръстосват острите си
 подвеждащи саби със следвай ме.
 В урок по кръговратност
 премръзнало врабче
 с ледена обувка на едното краче
 куцука към стая с ахнали
 от топличко винени божури.
 След всяко кратичко нежно разпукване
 на заредените им с аромат сърчица,
 тишината ражда по една
 едва доловима одобрителна въздишка.
 Който и да попиташ
 ще каже, че тази стая е твърде далеч
 и без летене е невъзможно
 да се достигне
 Благословената и врата.
 
 Но да,
 
 
 врабчето върви,
 заради вървенето,
 а и защото
 Тя
 е някъде там - в близкото
 на света такъв, какъвто
 е в мислите му -




 пожелателен.

пожелателна, Сълзичке, но пък съм ЗА червените рокли! Дори причината да ги има да е пилешко :)

ахнали макове...мисля си тяхното мимолетно ах ги прави така привлекателни

пеперуди на стъбълце, Небесност! И те, и божурите са сред любимите ми чудноти. Кратичък им е цветът, може би затова и красив до пълно сърце :)

Извини, че понякога чета на едно краче ...

към ахналите божури, разцъфнали в червено дихания; божури - сълзички по пътя ... споделен възторг пред красивото ...
Привет, Ели! :)

стъпките на другия по усет и вътреусещане е чувствосподеляне, Чудничка Мег!
Благодарна аз - с прегръдка.:)

ПрррриВет :)

а светът ме преследва пожелателно.
ужасно харесах стиха ти. точно по мой вкус.

чете думичките от към светлата им страна, ХармонИ!
Сутрешна прегъщаничка - от мен :)

а всеки край е обречен на щастливост без пожелателност дори и отвъд.

и това е вид летене, когато заредено с аромат сърчице изпусне одобрителна въздишка. И вече не е пожелателно, а случващо се! Усмивки, много нежно беше днес при теб!

минава врабчето, затова крачето му е наранено,
а стаята с божурите си остава все така далечна
и пожелателна...и си спомня за времето, когато беше орле, някога - в един друг по-щастлив живот и божурите бяха цяло поле над което се рееше свободно...в полет...и смело продължава напред - с трънче в крачето и в сърчицето към мечтаната стая - на божурите...Боже, пази врабчетата! Тъжно ми е, светло момиче...до света пожелателен...

Хубаво ми е да чета нещо с толкова светлина в мислите и чувствата. Рядко е , особено във време като днешното!
Обичам , когато гледам света като пожелателен .
Тогава е наистина светло , като в твоя стих , Eli .
Хубаво е това летене . Oбикнах това врабче. Сладичко е , куцук - куцук към вратата с крилата! :)

Отново си на ниво!

му нарисувам един Дон Хуан, сестричке, но си казах нека е достоверно, колцина имат късмет да срещнат учител ...
Многомного се надявам да е както казваш. И тук и там.:)

продължават, Маичка. Понякога полетът нагоре е невъзможен, а този на долу нежелан и остава само вървенето. Защо пък да не е към красива цел :)

и друг път си била мен, но сега наистина ме просълзи.
С душа и струните и ти благодаря, драконче. Че слуша и чу - истината за Чувството отвъд думичките.
прегръщам те

някога ще се примиря до наоколо, Светличък Караяни. Вярвам, че светът въпреки тъгите е толкова жив и висок, колкото човек пожелае, а също и, че красивото в него е неизчерпаемо и необятно, досущ като следващо небе.

Да си (имаш) врабче изобщо не е трудно. Нужно е само да го(се) храниш. С илюзии. :)

Не е от старание. Колкото - толкова :)

Хубаво е!

Благодарен светличък привет - за теб :)