Северния вятър
претърсва ръкавите и
спират го разперените и пръсти
тръгвай си
нямам нищо за теб
пуснах щорите на джобовете си
онова, което скрих там
е
мое
мое
мое
е

той не чува ехото
духва в лицето и
после извивката на опашката му
хуква в змиорки
около февруарските комини
далече
далече



вечер

лежи на кравайче
а внимателната и ръка
топли почвата под крачетата им
бялото на главиците
се привежда благодарно


вечер е







кокичетата спят.
















 

твоето "мое" да е все така твое :)

и защитено, Ти! Докато вечер - обич над съня му бди :)

на топличко свито , с ръчичка повито, не го пускай, твое си е:) Топличко да ти е и светличко!

им е името.

Ако и от време на време да доближавам до устните му драконово огледало ... да се уверя, че диша ... В края на зимата треперенето става все по голямо. Студът излива, сякаш последните си сили в стремеж към отнемане на топлото, но не - пролет ще е - резедавичко бухнала, приказна! Скоро:)

подай шепичка, искам да сложа нещичко в нея - http://vbox7.com/play:f785a6085f - моята благодарност - за теб :)

Как си успяла да скриеш нещо от нахалния, любопитен Северен вятър...
Поздрав, Елинели!:)

Да ти е топличко и светличко ЕЛ!

Само ти ги можеш тези малки вълшебства , Прекрасна !
И моля те не бъди скромна , а си вземи комплимента , защото си е
твой ,
твой ,
твой !
Много нежни кокичета , така си е ! :)

за радост е, чайчице!
Красотата му го заслужава:)

Макове, ах ... макове вече ми се гледат! :)

си струва оцеляването, Светличък Караяни!

И без комплимент ... добре си ми дошъл :)

и много уютно стихотворение , само твое, твое , твое ,,

че чу ехото чудесна ХармонИ! Приятелската ми прегръдка приеми:)

изваяно е с талантливите ти пръсти и е хубаво, хубаво....

винаги се отдръпва, когато има някой, който те чува, Е_тина!
Дори границите, тогава по малко си личат.
Но тихо ... нека Е тихо! :)