Нощем, когато не виждаш,
     че чувствам
     не, че ранена съм,
     просто без теб
     крайното чистичко
     перлено чувство
     тихо се гуши в зелено поле -
     нощем съм другаде.
     Лошо заспивам.
     Няма в съня ми
     цветя на сърца.
     Милимой,
     Господ над мен милостиво
     спуска завеси
     и в тях не съм Тя.
     В тях си почивам
     от дневните зрея,
     за да ме видиш
     цъфтяща към днес.
     Не.
     Не сънувам.
     Аз съм в време копнеене.
 
 
     В него зареждам
     нежността си към теб.

дали ги има в природата ..

ХармонИ. Сутрешно клонче - за теб! :)
http://img.photo-forum.net/site_pics/165/a_1181901227_DH080135.jpg

Дръпни ги завесите.
Виж, погледни,
денят е започнал.
С него и ти.
Разцъфнала в нежност
и полет в мечти,
на сбъдната приказка
сърчицето тупти ...

Заредждай нежност! :)

от думички, Ти! Много харесвам такива подаръчета. Благодаря! :)

нощ, Топличко сърчице :)

Видях те цъфтяща :)

Цъфтящо зареждане във време копнеене !
Господ милостиво е спуснал завесите...
Много красиво и нежно , Прекрасна ! :)

благодаря за доброто в думичките, Светличък Караяни :)

Алекс! :)

си го казала "време копнеене...".
Забравили ли сме за него?
Или трябва да го събудим в нас...

си го отглеждаме, Звездичке :)Защото как се забравя копнеж. Не се. Живее си там вътре в нас, а ние си търсим причини да го има, забравили че единствената истинска причина е, че сме по живи с него :)