Той е река. 
Не помни бреговете си.
Понякога е търпелив, а друг път не.
Не знае как да връзва бесовете си.
Тече. 
Вода към пролетно море.
Красив е. 
Много. 
Бял пулсира.
Изфинва сетивата ми. 
С очи.
Стихиите му пряко себе си побирам.
Като пустиня пия дъждовете му. 
Мълчим.
Такъв е. 
Но какъв и аз не зная.
Звучи ми в песен. 
На щурче. 
Целувката му пали окончания.
Вкусът и ... ягоди
със мед.













  
 

Какъв е(съм) и аз не зная!
Такъв е(съм)
Сочни Ягодки с медец!
Вкусно!:)))) ЕЛ!!!!

пръстчета, Алекс! :)


За другото ... не спирам и не спирам. Редувах ви днес с Цветенце. Нея, теб. И все ми беше красота! :)

...ражда и днес - българска майка, юнашка?!!!
ДА ЖИВЕЯТ ВДЪХНОВИТЕЛИТЕ, ЕЛ!!!

Цветенце!

Ах, че си ми Светлинка :) Лю - би - ма! :)

Такива са?

Сван. Красиви ! :)

пази го . поздрави.

единствено да го рисувам, ХармонИ :)

17:35 - "АБИТУРЕНТИ" 2012 ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТАвтор: lidislidis Категория: Лайфстайл
Прочетен: 27 Коментари: 9 Гласове: 8

а ти си с по-МАЛКО ПРОЧИТА ГЛАСОВЕ И КОМЕНТАРИ!20:55 - ТакъвАвтор: elineli Категория: Поезия
Прочетен: 27 Коментари: 8 Гласове: 8
ДОКОГА, БЕ ДОКОГА???
факт ли е? Факт е!

Въпреки мен е, мила. Всяка показност ми е далечна :)

Много харесах!

чаена Диа :)

коментара?

Негативизмът не ми е сърце ...

и той я е достигнал, ех, че хубаво :)

сестричке. Понеже не сънувам. Не и с затворени очи :)))

е неочаквано хубава дума, Ел! Както и "Целувката му пали окончания" е разкошна метафора.
Аплодисментите ми, скъпа приятелко!

на коляно, ПреКрасче :)

Отдолу - нагоре ... винаги. Ако някога стане друго - застреляй ме! :)

Беше приказно светличък коментар. Наистина не знам къде изчезна. Не оставай с погрешно чувство. Пак бих му се насладила :)

рисуваш с думи, тушителко на стихии. Чувства гарнирани с ягоди и мед - Райско ... :)

да ти е, Ти. Поне колкото на мен :)*

Ели , ще си позволя (още веднъж ) да коментирам това хубаво стихо , което по една или друга причина беше "нападнато " от половин дyзина досадни анонимници преди 2 дни. :)
Тогава бях много "лирично " вдъхновен и резултатa едва ли ще се повтори , предвид допълнителните разговори , които проведохме по отношение анонимността като "недоразвито добро." :)
Та така : когато коментирах , наистина почувствах този вълшебен вкус в целувката на лирическата , която е " подпалила окончанията " и съвсем като c" ягоди и мед ". :)
Рядко красив стих , Бога ми , които много харесах ! :)
А сега по въпроса за злото , които обсъждахме. :)
Съгласен съм с тебе да разглеждаме злото като едно недоразвито добро с една много голяма уговорка :
Точно така го разглежда и един мой много любим поет и философ като К Гибран в Пророкът.
Дори и аз писах нещо в тази пoсока и ще си позволя да се самоцитирам : )
" Едно е Семето , родило както доброто , така и злото .....Дало е плод на Дървото на Живота и дълбоки са корените му , а майката земя ги храни наравно и справедливо, като свои мили рожби. Плода е сладък и горчив и всичко друго помежду....Всеки трябва да го вкуси , той е като майчино закърмяне - дава здраве и сила , но ще даде и болка, и мъка ,и горест .....ще даде и любов, и вяра, и Всичко ...!
Да мразиш злото и да обичаш само доброто е илюзия....мразейки злото - УВЕЛИ4АВАМЕ го ....такъв е Закона ! Да съхраним само доброто , за сметка на злото? Да оставим доброто сирак ? Нима това е решение ? " My rival 's downfall is my own desgrace; I look on my enemy and I see Krishna's face"- Sri Aurobindo. .....
" Позор за мен е , врагът ми да е на колене
и Кришна аз видях ,
в очите щом се взрях "
.....Мъдрият знае : добро и зло едно са ! Само тук , на земята те са живи , но там на Небето , в смисъл на Рая ,или в сърцето на Бога те са Едно ! ", защото и аз мисля така."
http://karaiany.blog.bg/drugi/2012/05/28/.660509

Следва

Но тук ще си позволя да отида по - далеч . Аз също вярвам като Carl Jung , че на нивото на Подсъзнанието , злото е напълно Реална величина . В този смисъл аз разглеждах анонимността , зад която се крият хората , за да нападат : като зло. Точно това е , макар че не е осъзната от тях по този начин. Анонимността е продиктувана предимно от страх , който е едно от лицата на злото на нивото на подсъзнанието.
Според Jung , по пътя на развитието на Духа , злото е заобиколило Доброто ( Аз- а, или The Self ) , което е абсолютното ядро на всичко вътре в нас на нивото на Подсъзнанието . Едва когато Съзнанието извади всичко това на Светлина , това Изначално противоречие ще бъде преодоляно . Точно това са направили всички светци и най - вече Христос в своето Просветлeние . Всичко това е станало по пътя на вътрешната Жертва.
Tова съвсем накратко и с голямо извинение към теб , Ели , за голямотo отклонение . Според мен си заслужаваше да стане точно тук в този пост . Дори съм доволен , че така се получи и с най - голяма благодарност и признателност , че ми даваш тази възможност ! :)

По отношение на Халил Джубран не виждам противоречие с казаното от мен. За Юнг ... понеже дълго го изучавам и може би това ще продължи живот време, ще отговоря така – не вярвам безпрекословно на очите си. Ричард Бах ме научи.(„...Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене...”) Мисля, че чуждите проникновения могат да са интересен повод за размисъл, но са най полезни само лично изпитани. Когато ни проболи от тях. В мига след болката човек не се сеща за външни думи, а за своето ухо и за вече закачената на него обица.
Не отричам дуалността. Съществува разум, значи има и дуалност. Точно спорадичните и проявления трият колебанията на крака и той воден от собствената си вяра стъпва право на пътеката (човешката), а не извън нея. Правейки разликата. Избирайки общото начало на всичко на този свят – доброто. Избирайки го доброволно. Без жлъч към различното, но със съпричастие. Да се отрича дуалността е несъстоятелно. Тя е очевидна на Земята. Но пък и няма нужда да я поставяме на трон, след като предназначението и е да е просто стълбичката пред него.
Ти смяташ, че мястото на тази дискусия е тук, но аз нямам емоцията на твоите причини. Ако съм свалила решетките и вратите са отключени, вече съм допуснала, че е много възможно да влезе и някоя изгубена (моментно) душа. И какво от това?
Моето §себе§ ще продължава да е на едно изначално (зелено)ниво с всички и всичко, и мислейки така аз не само, че няма да откривам никакви причини за безпокойство, но още по малко пък бих осъдила такава душа като зло, след като знам, че само Бог има привилегията да е съдник. Напротив. Пъстротата на разнообразието все така ще си ме диви. Точно заради правото да я има, приемам твоята точка на чувстване, макар и тя да остава несподелена от мен. Все пак човек облича собствения си усет за нещата, а не чуждия.
С реверанс и :) http://www.youtube.com/watch?v=Q4A3h5wb0W8

Силно!