Знаеш ли, така и не видях лицето и
сянка празна от чувства
балон, само че без балона
ти я изтри
не си за тук - каза и
отпъди я  в страни

очите ми
трепереха неудържимо

тогава

но сега дъждовният вятър
целува миглите ти
а аз искам да ти покажа
как ми стоят белите/ти/цветя
топлят гърдите ми
и отвътре навън съм цялата
в нагоре никнещи листенца
звучен растеж

почакай

почакай малко

имам за теб
one million
едва го удържам в себе си
с всичките му неслучайни
били и днешни ти си ми
прегърнати в симбиотична нежност
от благодаря огледални форми


само да вградя
в него сърцето си
и ще го имаш.

прекрасен текст, Ели!

Безкрайно се радвам, че си тук, Чудниче! :)))
----------------------------

Много искам да видиш как, току що Марк напълни камерките ми за Чувстване с тези си ювелирни думички - http://www.marcusjunius.blogspot.com/2012/01/blog-post_24.html

Бих почакал... симбиотичната ти нежност... Може би...

вода всеки му, Естете! За теб - буйно прииждаща :)))

като завалиш и кокичета никнат;)

не се нагледах на сняг (досега), но пък какво дъждолейство - заразително никнещо ;)))

гледам само на снимка сняг, сега и по репортажи разни

в очакване на кокичета съм

със снега така - само в любими снимчици, но нали знаеш - на мен дъжд не би ми омръзнал
, дишам му чистото до замайване :)))

"как ти стоят белите/ти/цветя
топлят гърдите ти "
Прекрасно ми зи звучи
Е.L.

ако не бях така на "ти" с IT технологиите бих се онагледила, Топло Сърчице ... Съжаления :)))

...като кокиченце в снежна пряспа :)

моето тазвечершно кокиче несъмнено беше Деа. Насъбра ми и чувстванките и възторзите! :)))

Понякога трудно те следя Ели!Поезията ти е многопластова и различна!Благодаря ти слънце!:)

Стаята на детенце ми се струва самият хаос, но ако имам неблагоразумието да я приведа в ред (така както аз го разбирам) той казва, че нищо не открива. Научих се да подхождам към себе си по същия начин - непоследователно и хаотично ... по усет. Благодаря ти, че го разбираш, добричката ми.
Бялата нежност на страничката ти стиши детето в мен. Очите ми видяха снежен човек под дървото... Милост си ми - одарЕна :)))

Дано тези балони без чувства са само химера в твоето чувстване. Дано в очакването да сте двама. Дано сте в радост най-голяма :)

http://elineli.blog.bg/poezia/2010/05/17/himera.546913

но като теб, сестрице / сълзице - обикновена покана за щастие. В сега. hug_______________s :***

Топли прегръдки за теб мила ... и благодаря, сърцето ми имаш :))))))))

топлото ти, пълнокръвно, разбиращо сърце ... - запазено! :)

да...! марк е между между хората, които постоянно следя, а те не са много. само едно нещо ме дразни, но адски много - анонимността?! Невъобразимо ненормално е!

имаш правата върху всякакви особености, Хънтър :)))