На Мин, която много често е мен - с прегръдка
                                                                                                                   
                                                    
                                                  
Още с първия студ заприличах на елипса.
Стените ми бяха опънати до скъсване,
като огорчено възмутено О изкривило
устните на порядъчна дама.
Образът ми беше страшно разтегнат,
а  сърцето ми тежеше ли, тежеше -
луна в очите на самотник.
Непоносимо.
След термин за време,
това разтегливо изпитание се сменяше с топлина.
Бях височинно радостно разпъната,
докато котката в мен благодареше
за деветте си живота. Възхитено. Гръмогласно.
От нирванност.
Когато се научих сама да откривам разликата
между двете /ми про/явления
изхвърлих термометъра и си казах,
ако съм направена от дим
все някога ще вляза в комина,
а от там се излиза на кръгове.
Бели. И нагоре.
Така че, ще продължавам да съм рохка,
а студът може само да опитва
да ми вземе страха -
страха от безчувственост.
Пазя си го.
Та нали, докато ме е страх съм жива.





]

Прекраснице - сестрице по сърце... Благодаря ти!
И в тези думи две е цялата ми обич.
Прегръщам те и аз!

изгрев искам за теб - розово красив и нежен, нежен от желание. Целун_______к ! :)))

Котката в мен приветства котката в теб. Мяу! /в превод:благодаря ти, Елинели!/

с удивителната в края на опашката ми, ОгАлениче! :)))

ако съм направена от дим
все някога ще вляза в комина,
а от там се излиза на кръгове.

Много (е)значително ми звучи.

ме провокираш, Красотичке !
Не се поддавам.:))) Както е ясно - кръг съм. Или поне ще бъда.
А, иначе звученето идва откъм слуха - както се( с)чува, точно така Е :)))