Откривам точици сред пепелно кафяво,
като калинки без криле отгоре падат.
И някак болно ми е в топлото отляво,
защото на калинките по друго им приляга.
Въздишат в стъпки на случайни минувачи,
а вътре в тях от пролет дъх прескача.
И да ... изглеждат като есенни листа,
но не за мен - за мен са божии писма.

Вдъхновяващи и чудни са тези ЕшЕсенни божествени послания за един атеист, но сигурно има причина за това :)

http://www.youtube.com/watch?v=Rvue38ub1gc

Тез чуднички калинки без крила,
сякаш влизат само в чистите сърца .
В топличкото най- отляво-
есенни листа - писма...

И ето днес случаен минувач
пое една от тях в ръка и
се усмихна тъй щастливо .
Кафявото за миг превърна се
в небесно синьо... :)))

Това е място чувстване и тук случайни няма.
Минавайки поспреш ли се от порив краткотраен
и щом сърцето казва ти - калинките са тайна
тогава знай, пътеката която те изкачва
е твое измерение, е твоя четвърт крачка
и може би във тихото на кръговрата неин
четеш това послание с нагласа, че е верно...

-----------------------

Стой ми на близо ...

Чудесен образ - "божии писма"!... :)

отнеме време да ги прочета, Естете ... :)

Ефирна!*
разчиташ символите на слученост :)

от точките малки опашчици промълвиха: не, запетайчици сме! :)

hugs

в топлото отляво разчитаме...калинково послание!

Безценна кутийка от захарно стъкло, под нея най чудното Чудо - запетайчица. Спи под похлупаче от сбъдване. Сънува крачици към небе(то ти).

x 18000 ... поне ! :)))

и кодът на заключеното в дъждовните капчици, Ключе. Ай, че си ми Любимост... мно- го ! :)))