Може би покълващо усещане
тихо се таи в милувка нежна.
В кожата на вечер късно срещната
растне чувство до безбрежност.
Пълни с дишане красиво пулса си
и в желание превзема мислите.
По реката Слях се с себе си
пламъче от споделеност вие се.
Дълго чакане във времето ...
В най високо прилив спира .

Може да си другаде, но има те -
на къдричка от сърцето ти заспивам.

Мило, нежно, с разкошна поанта.
Благодаря ти, Елинели!

Браво!

нещо по-нежно:)))
"Може да си другаде, но има те -
на къдричка от сърцето ти заспивам."

Безкрайно се зарадвах на луничките ти. Нежност, тъкмо като за мен :)))

Добре дошъл на страничката ми. И аз ти гостувах, и пак ще дойда :)))

Радост ми е, че оцени моето растояние от тихичко бликаща нежност :)))

мечтани в съзерцание,
Свят - вселена...от Път и Пристан...
тъкано
с нишка от волна синева
после, нишка тиха нежност ...

неповторимост си ни,безценно и звездено СИ...тенкс

Великолепна! Отново с поетичен бисер! Превръщащ в нежност всяко разстояние!
А Времето спряло щастливо чете.

Честитчице Шепотна, времето в което си другаде ми липсваш тук. Цун___________к по цветното оченце нененепохарченост Любима:)))

Само да можеше наистина времето да поспира, да присяда, да го погали човек по вечно бързащата главица :) Не може, но пък можем да си го харесваме такова стремително и летящо, безценно като мъничко камъче изчезващо изпод високите вълни на морето. Благодарните ми реверанси, за голямото ти вътрешно добро. С усмивка :)))

Това една от големите красоти и чудеса на изкуството, Ели, че в него Времето може и да поспре, да посъзерцава, даже да се полюбува и порадва и на самото себе си, и на красоти всякакви.

А аз си позволих да парафразирам интонационно класикът Ботев и вместо слънцето, взех та спрях Времето. И вместо то да е "сърдито" и "да пече", си позволих да го накарам да чете щастливо. И всичко това, разбира се, заради теб. И заради прекрасната поезия на душата ти.
Усмивки и щастие!

Привет, нежна безбрежност!:))

безкрайно благодарна, Веско! Трябва да си призная, че " щастливото" ти време ме усмихна и поради една по особена причина - така и не приех "сърдитото" слънце на Ботев. Винаги ми се е струвало повече театрално, отколкото истински натъжено и съпричастно, но тежестта и изчерпателността на цялото, разбира се притъпява това ми усещане.
Времето ми е любима тема за размисъл. За мен то не съществува като физична величина. О(т)глеждам си го като една възхитителна непрестанно зареждаща се с мъдрост и красоти сила. Това е моят избор - не да го надбягвам, а да ме учи.
Харесвам твоят поглед, защото е непосредствен и правдиво изчистващ. Това, че си ми в къщичката, все така си ми е милост. Прегръдка :)))

усмивки за теб, Момиче на Да Винчи! :)))

По реката обич се разлива,
мисли красиви,
сякаш нежно някой ме целува.

Поздрави, Елинели! :)))))))