Плаче ми се, пътниче, че оредявам.
Че все по малка и по ниска ставам.
О, ако можех бих превила се от мъка,
защото чезна на секирите под сърпа.
А беше време  рукнало в зелено.
Над ягодите ми в сърце червено
надпяваха се чудногласни птици,
целуваха се в клоните ми гургулици.
Дечица  росни гъбени качулки
събираха под поглед на светулки
и пиха дъхавата ми водица
от ручей в свежата тревица.
Така съм тъжна, пътниче ... И запустяла ...
И  вятърът ми вече не е хала ...
Но ти четеш от вестника. Без дума.
Гора говори, а човек не чува ...
Парченце моя вчерашна кора
кърви от всяка твоя страница .

Помня стихотворение на Илиана Илиева по същия повод. Твоето също ще го запомня,елинели! Вие пишете много различно, но и много чувствено и двете! :)

Тъжно е, прочувствено, спомних си за горите, които познавах...а вече ги няма...

познавам думичките и от тук и със сигурност ми е любима Закопчалчица. Ще се радвам да видя усещането и за гора :) На теб - Благодаря, Доброта :)

съвсем естествено е чувствителното ти изследователско сърчице да виси в тъжните полета. И моето е там ...

За себе си, индивидуално, правя каквото трябва - хвърлям отпадък разделно. Дечицата в детската градина на дъщеря ми - също.Оттам нататък какъв е пътят на хартията - не ми е твърде известно.
От друга страна всички тези брошури, препълващи пощенските кутии, цветни ,пъстри, разточителни и ненужни.
Това са все частните ми разсъждения по тема ,която и мен ме боли. А стихът ти е прекрасен!

в слушането има повече болка отколкото можем да си позволим. Може би, затова избираме лицемерието, но човек оказва се не успява да уволни съвестта си ... Благодаря, че четеш с доброто от себе си. Прегръдка.

Чувството за вина ме изпълва винаги, когато се говори за гора...Това е най-голямото вандалство срещу себе си и срещу тези, които идват след нас!

Гората майка - възпявана в народните песни - плаче в думите ти, Елинели.
Хубава вечер!

и аз се чувствам виновна. По един или друг начин всички забравяме какво дишаме. Извини за късния отговор.

хубава нека е и твоята, и имай благодарността ми, че си била тук. Напоследък не си намирам много време за красотите ви ...