Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2010 18:15 - Някъде в предпланината
Автор: elineli Категория: Поезия   
Прочетен: 2252 Коментари: 14 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Млъкнаха тревите по билата
вятърът замря във ореха,
тънка свещ в прозорец капе
леден дъжд къщурката намята.
Двама старци ниско в планината,
никой не похлопва на вратата им.
Крият двамата очите си.
Болката им в споделеност нищи се
в пламъците на огнището,
а встрани от него вижда се
мястото на люлката, която
най грижовно някога люляха.
Тишина обвила ги беззъбо
старите им колене препъва,
с неми устни тези чезнещи самотници
молят се да бъдат скоро пътници...












Гласувай:
35
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Първа нахлух, заедно с вратата! ;)))
18.11.2010 18:20
Ти обаче ме смрази! С тази тъга...
Животът не е създаден, за да е лесен.
А самотността /не казвам самотата/ сякаш става все по-присъща на възрастта с всяка измината крачка.
Птичките винаги излитат от гнездото, а старите орли остават в него до края. Сами.
цитирай
2. elineli - Слизай
18.11.2010 18:35
откъм небето, Светулчице, там няма врати :) Добре си ми дошла всякога :) Повей от история, която си мислех,че слушам с половин ухо е. Но пък беше ми се загнездила с кръговратността си. Драматизмът отвреме навреме ме доизбликва, иначе съм щастлива духом или поне имам всички индикации да е така. Прегръдка топличка за тебе, Чудо Ненагледно :)))
цитирай
3. megg - Беззъбата тишина...
18.11.2010 22:11
И - смълчана врата... В очакване на последното пътуване...
Тъжно, тихо и хубаво!
Поздрави!
цитирай
4. tili - Натъжи ме,
18.11.2010 23:08
Не зная как да го изразя! Прегръдка:))
цитирай
5. elineli - Меги,
19.11.2010 06:00
как му се крещи понякога на човек от тихото...Както казва и Светеща, животът не е създаден, за да е лесен...Поздрави и от мен :)))
цитирай
6. elineli - ТилиЛили,
19.11.2010 06:01
ето това е език, на който чудесно се разбираме, Диригенте. Категорично споделено е! :)))
цитирай
7. phoenix2000 - Не ми се иска да приема негатива на ...
19.11.2010 10:08
Не ми се иска да приема негатива на стихото, имат планина огнище, верно е стари са, а нашето поколение като остарее, къде ще е, между панелни стени в един човешки мравуняк. На мен ми харесва това че са сред природата в края на пътя си.
цитирай
8. elineli - Иска ми се да мисля като теб,
19.11.2010 18:33
но като облякох тяхната кожа почувствах истината за израза - уморени от Живота...Ако съм успяла да го предам, мога само да благодаря за възможността. Реверанси Феникс, приятно ми е един Понесъл Се Нагоре да ми е гост :)))
цитирай
9. анонимен - Гледала ли си в огнището?
19.11.2010 19:32
Хипнотизира те. Това е времето когато си плащаш сметките с живота. За всяка минута щастие- по ден тъга. Такъв е курса на житейската валута.
цитирай
10. elineli - Да, Кушел, защото е
20.11.2010 04:35
телевизорът на древните - време за откриване на смисли.
Дълбоко вярвам в баланса в живота, а също и в това, че тъгите освен разкъсващо боляща емоция са и ракета за мъдростта.:)))
цитирай
11. mariposatracionera - Като приказчица нежно - тъжна за...
20.11.2010 10:40
Като приказчица нежно - тъжна започва. А после? Един сериозен творец винаги засяга и темата застаростта, самотата, смъртта.
Благодаря ти, Ели!
цитирай
12. elineli - После...
20.11.2010 11:00
Бог знае, ОгАлениче. В тази връзка, нали сме по негов образ и подобие, значи поне мъничко трябва да сме прихванали и от Творчеството. Можем само да се надяваме, мъничкото да е красиво. Цялата благодарност от мен, Любимост:)))
цитирай
13. monaliza121 - Вярно е...
23.11.2010 14:06
Преди да поеме на път, душата осамотява...
Привет!
цитирай
14. elineli - Сама
23.11.2010 19:31
идва, сама си тръгва...За щастие има цял един живот между двете пътувания, в който да се сподели.
Привет и на теб, Момиче на Да Винчи :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 1695610
Постинги: 488
Коментари: 7500
Гласове: 38942
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031