Доверие е,
да си препашеш
погледа с дъга
и да навлезеш
след мен във водите
на придошла река.
Всеки остър камък
ще заобиколи стъпките ти,
ако страхът е заключен
между ръцете ни.
При тръстиките ме пусни.
Направи от дъгата
дреха за съмнението
и повярвай
 
бях очите ти.

словесна дреха, въобще дъгата се отразява някъде тук(дали не в очите:)
та за какво ли да се учим да плуваме като можем да вървим по вода хванати за ръце))

си ми прочел птИце :)А погледни аз къде те видях...http://www.mycolour.bg/wp-content/uploads/2010/01/rainbow.jpg
Много пъти благодаря съм! За отношението и Анастасия и изобщо:)))

какви очи! :)

засрами ме, Златничко сърчице... :)

da...tova e doverie!

си мисля, Лил :)...Боговете ти са Прелест Прекрасническа до последната буквичка прегърнала нота. Хубаво ми е при теб, Любимост :)

Вярвам ти, сигурно очите са водещи по Пътя...
Не е сложно, но винаги, някой усложнява пътуването...
:)))

е специален подарък, Цветенце. Може да направи празник от всяко пътуване :)))

Хубава вечер от мен!

и твоята нека е, Христо :)