Във въздуха витае, под липите
от пръстите се стича като клей
парфюмено проникваща до скрито
отвътре ме живее, сякаш грей
над летните ми утрини в покоя,
в прохладата на вечерите спи
прегърнала сърцето ми, поройно
вали към кътчетата ми от стих.
Блести във висините нова,
на фениксово тръпнещи криле
безценна като камъче в корона
поднесена от ласкави ръце...

Чудесно е!:)

нежност нека те живее, палитрена Благословеност.Топличка прегръдка-за теб :)))

пред това съвършенство! :)))

Разля нежност по всяка моя фибра... от всяка дума и всеки образ блика...

за белите думички- имай слънчевата ми благодарност, Диригенте:)

Драгост ми е:)А, твоята красота-Прелест Прекрасническа !Възхитителна двойка са с жирафчо :)

Брилянта си, Ели, - като нежността в короната на тез безценни стихове.

реверанс за доброто отношение, Веско.Благодарен :)

и така нежно си го изплела...

прелюбима ми Любов,наметни се :)))

Както и целият стих.
Поздрави

ласка, това си представям-ръце, макар , че я има и в поглед.И аз поздрав, Влади :)

с ласкавост лятна...
в пищност,
в обещание,
в прегръдка,
приютяваш дните...
полет
птица
песен...от много тихото струи ми...светлинка...:)

неуверена ръка
рисува гълъби
дъждът ги мокри,но
не топи цвета
става по ярък
въпреки
валежите
вярата ги
вика
горе...където Е, пълни тихото с тях...
____________

Цун____к по Цветното око,Сари :)

Еньовден

Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".

Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.

Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:

“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!

О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”

И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.

А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…

Благословена Иле,погали ми сърцето с думички:)Шепичка звездно магьосен прах за теб.Да ти живее вълшебната четчица в него.Прегръдка :)