Слизат,качват се...
Репликите им потъват в
облегалките ми.
Дебели пластове
изхвърлени мисли...

...Студено е...Трябваше да обуя
топли обувки...Чудесни ръкавици...от заешка кожа са,
но безименния пръст е малко по къс...

Топлина от нечия смърт.
Добре,че тайните в багажа им
си имат катинари.

...Вали...

Прозорците ми плачат.

...Вече не се произвеждат качествени
чадъри...Може би в без 15...ще ме чакаш ли...

Ако чакам ще закъснея.

..."Пътувам към теб"...неумело
издраскано в скобата на аварийната спирачка...

Някой знае къде отива.

...Задушавам се,а тук не се пуши...Отворете
да влезе чист въздух...


Тишина.
    И макове.
          И ласкави релси.
                 Път,на който не съм.

е добро, Ел, браво!

че нямам нужната автоцензура по отношение на този тип писане,затова и малко такива неща виждат бял свят.Знам ,че си обективен,Краси.Благодаря ти,благодаря ...

който ми припомни твоя текст с релси и макове и без думата "влак"

Усмихва им се слънце - и макове горят.
Щурците се препират
чие ли е небето,
а охлюви лениви в задушни къщи спят.
Траверси протестират -
поглъща ги полето.

В купчина пръст приклекнал подпира се вагон.
Отдръпва се боята
от летвите изгнили.
Ребрата му прозират - препънат, тъжен кон.
Надничат колелата
под сенчести бодили.

След скитничества дълги животът му тежи.
През скъсани маркучи
маслото е изтекло...
И аз на релси глухи, замислен за преди,
от спомен съм улучен
в средата на полето.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=55424

Художник!
-------------------------------------------------
Много ти харесвам асоциациите,внасят ми завършек .Че може и още и още,и все да е красиво.За споделяне:)

радвам се, че така мислиш, понякога се колебая дали да оставя стихотворение, което ми е извикал прочетения текст, някои автори не го приемат добре, смятат го за сравнение...за мен е общуване

Пътувам...

И ми харесва :)))

Прегръщам те!

колебай ,Марти.Безкрайно се радвам на всеки поетичен коментар.От сърце :)

ценя "пътническото" ти мнение,Мами.И аз теб прегръщ,с все куфарите и Човешкото ти отношение :)

Много е добро!

не смея да го докосна..., само с поглед, усетих...
...ще кажа само: б л а г о д а р я!!! ЕФИРНА*

Човеко Сетивност!...Благодаря:)

Рибарските мрежи са ми страст.Все ще си открия нещичко на Фере в смисъла.Благодарност....(Не)принцесо....,съчетана с много Е***:)

Тишина.
И макове.
И ласкави релси.
Път,на който не съм.

Аплодисменти!

Писателю.Благодарни :)

Благодаря, Поете ;-)))
Защо ли, дали от пролетта, дали от ей така - това ми зазвуча като го четох:

http://www.youtube.com/watch?v=eYeWTA9s3F8

Ето ти нещичко и от мен,макар ,че не открих точно студийния запис, в който се вихрят цигулките,но ти разбираш :)Пре-пре-пре-прегръдка http://www.youtube.com/watch?v=KhD4AH-d6Mg&feature=related

сякаш си описала импулсивното мислене, по-скоро чувстване, характерно за повечето от нас. И ми хареса. Много истинско ми се стори, неподправено. Поздрави. И понеже в безредните мисли някак не виждам усмивки, то пращам ти няколко емотикирани. Да не забравяш и тях :))))

...точно в два без петнайсет на спирката на централната улица, аз те чакам старомодно увлечен и плах.
Три четворки пристигнаха и отминаха...бавно и мудно,
а с четвъртата идваше ти - зачервена от страх...
Ел, може би не е точно, но това си спомням от едно стихотворение на Недялко Йорданов, в което се говори за ...някакава "незаконна любов"..
Асоциация от твоето..
Поздрави и усмивки!:)))

Ще си ги сложа в раничката,където са ми свидните неща.Понякога си ги вадя и си ги разглеждам.Прегръдки,усмивки,шарени пръстчета,бели мислички...топлят,в пъти вДъхват вяра.Благодаря,Естете.Имай и ти моите поздрави,сърдечни и неподправени.Усмихнати:)

асоциациите са странни риби.Плуват и в сладко и в солено.Карат ни да погледнем отвъд съществуващото и са моята лична причина да идвам на гости например на теб.Твоето Пролетно ми припомни нещо ,написано отдавна.Мило ми стана,мило...:)))
http://elineli.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/09/11/moite-vishnevi-gradini.109157

Естествено красиво...вторият път го прочетох от зад на пред...естествено подредено! Прекрасно кратко и пълно...

Понеже смисълът не се променя,умишлено позаличих обратния път с графиката на стиха,но...когато си от остров,това те различава.Кара те да правиш пътечки и в непроходимото!Много,много благодаря.Че ме усмихна на собствената ми несполука,Меркатор.Реверанси :)))

Почти от седмица влизам и чета това стихотворение, Ели, и все не ми стигаше сила да напиша коментар. Може би невероятна сила на твоята творба ме респектираше толкова, че ме оставаше абсолютно безмълвен. Днес все пак се престраших за да кажа: поразяващо стихотворение!
(Последвах съвета и на merkator и го прочетох "обратно", наистина има същата поразяваща сила. И в "огледалната" си форма.)

мълчаливо изпълнена от нечии думи.Завихрена,поразена,тиха.Струвало ми се е,че ако напиша дори запетайка ще разваля магията.Да предизвикам дори и наполовина сходно усещане,е диамантен комплимент за мен.Благодаря,Веско.За рядката ти Чувствителност и начина,по който изразяваш себе си.Със Сърце :)

честита пролет, Ели!

нека е и за теб,Любов!Светиш,светиш...много харесвам.Прегръщ :)))

...за това, което си сътворила!...
Мноооого от нашите..., мнооооого обичливи и мнооооого пролетни! :)))

Прегръдки, Прекрасниче!

много е гот! страхотийско! като пролетно почистване :))) цунк!

зюмбюлено нека ти е ,Усмивчице Аситка :)Пълен влакът към теб.С нашите.Цветни и топли, като най истинското нещо-приятелството:)

категорично споделени са,Чудесниче :)))

оставила си ми прекрасно перце!Хоп в раничката,при топлостите.Прегръщ :)

понякога...нищо не помага.

никое време не помага. Но прави така, че нещата да изкристализират. Когато тръгнем да събираме кристалите...чак тогава си казваме...диаманти! Прегръдка :)