Много познато усещане , Ели .
Тази надежда , че не всичко е пробвано и , че вероятно някъде има отъпкана пътека...

Четеш със съпричастие Ели.Точно както аз теб.Благодаря, Розово момиче :)))

прекрасен стих, но....не ми хареса нещо в чувството.
Дано е само художествена хрумка.

Те хрумките живеят от въпроси.
Изтиках ги назад.Сега е мъничък
момент на безтегловност..........

Хубава образност, извисяваща чувството за любовна несподеленост. :)

Скъпа приятелко , абе защо с тези тъжни стихове ,чак мен натъжавате! Я по- весело гледайте на света ! Минете на танци ,знаете къде и просто пуснете една широка усмивка в лицето на живота! Бъдете оптимисти и всичко ще е наред !!!
ЖЕЛАЯ ТИ ПЪЛНО ЩАСТИЕ МОМИЧЕНЦЕ !
С приятелско поздрав !Илиада

Благодарности Гор.Присъствието ти сгрява :)))

Оптимистка съм.Колкото се сетиш.
Ти обаче като истинска приятелка ще четеш и тъжните,няма как.Прегръдка ти изпращам....миличка :)))

Много красиво и тъжно , но има сила в края . Значи ще дойде друго .

Приветности Лю.Ако си успял да четеш заради текста ,а не заради автора ще ми е много,много приятно :)))

Че аз автора не го познавам , Ел. !

Нека така си остане.Ах,ти....... :)))

Което не значи , че не го харесвам ...

Обичам поезията ти!

За което ти благодаря много пъти Еди.Твоето Без теб ,харесах го.Тъжните неща излизат направо от сърцето,няма как да измислиш нещо по тях,такива каквито са са,затова и докосват.Исках да ти кажа по добре зацапани ,но използвани четки отколкото най красивия тъжен стих на света.Знам,че разбираш :)))