Ти вятъра ми спря,аз слънце дишах.
На облаците се накара,дъжд поисках.
От пътищата гарите изтрил си?
Намирах се в изписаните листи!
В обувките ми сложил си коприва.
Добре,и боса мога.Само да е стигане.
Помислих ще изчезнеш със вървенето,
че кой ли устоява на невремие...
Но,не!И към небето ми пресегна се.
Как мислиш колко време имам
за прощаване на себе си?
Да гледам?

Звездите са за гледане от двама.

проговарят дори когато сме сами :)
Чудесна си... дори когато страдаш :) :) :))))))

Вътрешни воини, Ники.Добре,че съм си смешна.... :)))

са за гледане от двама"

Дори звезди да няма...

Поздрав за чудесния стих!

Звездите са безнадеждно разпиляни
ии старателно ги събираме с очи.

Има много варианти, но началото ти е чудесно!Поздравления

Точно Хрис.Прочела си ненаписаното.Изгревно нека ти е! :))))))

Безнадеждностите не са ми точно любимост,права си -събирай ги.Поздрав за варианта :))))

и нежно ги улавяме с мисли.."

Брависимо!:))))

и боса мога...

..И боса мога....Като теб :)))Прегръдка :)))

И от мен прегръдка, Слънчева!

по хубава зведица от тебе няма ,остави я тази стара комета ти си най слънчевата