Аз нося огъня,ми каза.
Повярвах.Исках да си огън ти.
От своята искричка се отказах,
изтля в ръцете ми и се стопи.
Щом има огън,неговият мой е,
помислих си затворила очи.
Във дланите ти факли търсих,
студена скреж,единствено открих.
 

"Във дланите ти факли търсих,
студена скреж,единствено открих."

Образно и болезнено... Много хубав стих!

Болезнено,да......
Благодаря ти, и много бих искала
да можех сега да ти се усмихна
Друг път ще е,обещавам.....

Не мога да съм факлоносец,аз тълпа съм.
Различна,многолика ,без контрол.
В стихиен миг,хартиено подпалена,
във следващият потушено строга....

Направо съм възхитена! Тези кратки, но перфектни форми са ти силата! Браво!!!

Препрочитам... да не си мислиш нещо...хехехе*

Има ли усмивки вече?;)

Време трябва,но вътре в мен са.Само гледай ...

Аз нося огъня,ми каза.za jalost toi skovan e v led !!

Ледът е състояние коварно.
Жарта живее вечно.ТЯ е вярност.

Жарта живее вечно.ТЯ е вярност. nevero! todo es mentra la verdad !

Живееш ли във лед,светът е грозен.
Слънце си открий,ще стане розов.

всичко е розаво когато е със слънце озарено дай гръб на мрака нека той чака :))))) много хубаво си го написала елинели навсякъде има искрички търси тази и вземи тази която да е огън.си нашето слънце :))))))))))))