Как, Облако тъжен
дъга да ти бъда,
как с цвят да затворя
дълбоките рани?
Ще можеш ли днес
да забравиш за вчера,
сълзите да сдържаш?
Пролееш ли капка,
цветът ми ще падне.
Ще искам да стана
градушка без памет.
Щом няма ме в цвят,
нека никак ме няма.
Страхът ти прегръщам
и нека сме двама.
Виж ,Утре ти давам!
Красиво и топло.
Разлистено Утре,
за Дъга и за Облак.

''Щом няма ме в цвят,
нека никак ме няма.''

Пъстра дъга си ти... Прекрасна поезия!
Усмивки :)

И за тебе усмивки Еди.Многоцветни и благодарни :))))

Красиво, топло, разлистено е твоето вътрешно "аз"...:) За това и поезиятата ти е неповторимо красива!:)
Дъга и облак - противоречиви и не можещи един без друг!:) Невероятно е!:)

Изгряващо ми е ,Ася.По много пъти на ден.Чудесно е,че си почувствала.Прегръдки ,и нека и за тебе е същото.Поне! :))))))

...Вече ми е изгряващо:)...Само от съприкосновението с теб, с твоите стихове, с невероятната ти душевност...
Прегръдки и от мен!:)))

ПРЕКРАСТНО РИСУВАШ ДАЖЕ И ДА Е ЧЕРНО НА БЯЛО БЛАГОДАРЯ :))))))))))))))))))))))) ТИ СИ МОЯТА :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))