Място за викане :: Приказка за лека нощ

Живял някога един крал.На малко царство.Всичките му поданици били усмивковци.Не,че им било лесно,трудели се и се придържали към правилата.Живеели в сговор и почитали своят крал.Поддържали сол в наличност и сеели пшеница.Вода не им липсвала.От друго нямали нужда.Имали своят крал.
Кралят бил човек земен.През деня обикалял нивите,помагал там където е нужно.Привечер се включвал във веселбите на поданиците си и се прегръщал с тях.Те били доволни,че кралят им е човек и сънят на всички бил спокоен.Но,(винаги има едно ,но)в един от тези дни,в които кралят препускал към нивите си,на крайпътно дръвче съзрял птиче.Пеело като всичките славеи които бил чувал или поне като техният хор примерно.Та,спрял се кралят и се заслушал.Нечута песен било.Захласнал се.А,птичето си пеело за своята любима.С най нежни чувства.Просълзил се кралят,възхитил.Отлитнало птичето,а той продължил по пътя си ,но песента отеквала в него.Привечер поданиците му захванали веселби,пели песни.Кралят,безчувствен.Стоял и ги слушал,но не чувал.Натъжили се те.Кралят им не е същият.Зачудили се.Разбрали ,че е чул песента на птичето.И си помислили:трябва любов за нашият крал.И затърсили.Търсили,търсили,но любовта не е нещо ,което се търси.Тя те намира.Та,така.Не открили.А,кралство на усмивковци било рядкост.Стичали се там хора от цял свят.Добри.И тъжни.Всякакви.Заселила се там и една вдовица.Търсела усмихнат живот за себе си и своите деца .Двама сина и дъщеря.Синовете работели за петима .Дъщерята красавица,усмивка.През деня синовете работели на нивите.Дъщерята по обед ги навестявала.Пеела.
В слънчев ден препускал кралят към нивите.Случило се така,че този ден песента на дъщерята се чувала надалеч.Спрял се кралят.Заслушан.Песента била глупава,чувана.Но кралят като истукан не помръдвал от пътя.Видели го братята и се изплашили.Дотичала с тях и сестра им.Чудили се какво да правят,на чуждо място са.Усмивките им се скрили.
Сестра им приближила краля и попитала:Кралю,наскърбихме ли те?Ще си отидем откъдето сме дошли,ако е така?
Така си и стоял кралят,не помръдвал.Засуетили се братята,уплашени.Сестра им горко заплакала.Но като не стигнали сълзите за мъката,запяла.
Кралят като подплашен скокнал.Свил се в краката на девойката и я заслушал с обожание.Надошли поданиците.Братята се скрили, а девойката все така пеела ли пеела.Кралят заслепен,подал и ръка и я повел към своя дворец.Усмивката се върнала на лицето му,а ръката му не пускала ръката на момичето.Братята уплашени избягали при майка си и и разказали за случилото се.Майка им се извърнала от висотата на годините си и им рекла:Това ,което е стъкло за всички,за един може да е е диамант.

*************************************

Това беше моята приказка за лека нощ.Ще съм доволна,да извикам усмивките на онези от Вас,поданиците на кралството на усмивковците! :)))))))))))))))))

Нагоре

Тагове: нощ,

Гласувай:

Подобни постинги

За Лека нощ на вечерта!!!

Следващ постинг

Предишен постинг

Не бих

По здрач

Коментари

1. blagorodnik - Благодаря за хубавата приказка!
14.07.2007 16:57

Разчувства ме. Пожелавам ти и ти да си като тази кралица :)

цитирай

2. elineli - blagorodnik
14.07.2007 17:32

Кралиците по душа са навсякъде.Просто сетивата ни понякога спят.:)))))))))))

цитирай

3. darkanion - мн интересна приказка..
31.07.2007 00:35

и поучителна..
но не ми се философтва са.. то се разбира квото трябва да се рабере от приказката..
от дидактическа гледна точка.
приказката е интересна..

цитирай

4. elineli - darkanion,
31.07.2007 17:42

благодаря,че си отделил време за моята приказка :)))))))))

цитирай

5. darkanion - e, мн ясно..
31.07.2007 21:59

:) щом е и приказка..

цитирай

6. dara33 - Очарователна е
12.09.2007 21:58

приказката ти. Браво!

цитирай

7. elineli - dara33
14.09.2007 06:50

Благодаря,чудесно е ,че ти е харесала :))))))))))))))))